Тъй значи...

Subject: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 8:13 am

-Глезена,беззащитна,дрън дрън дрън!
Свещен огън да заминава на майната си,срита един камък,който ѝ се пречкаше.Той цопна във водата.Оставяше по някое перце диря след себе си,стъпваше по ситния пясък.Ореолът ѝ блестеше силно над главата ѝ,не мислеше,че някога преди беше изгаряла от желанито да го прекърши на две и да го метне в морето по този начин.
Поклати глава и продължи да оглежда скалите.Безполезна,значи....тъй ли?Щеше да му покаже на тоя надут петел на какво беше способна,щеше да му натрие носа много здраво.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 8:47 am

Акуми е стровът,където най-страшните ти кошмари се материализират и могат наистина да ти посегнат...Отначало са по-леките,но после,ако не се измъкнеш навреме,затъваш в най-големия си страх.
Трябваше да си го спомни това много по-рано...преди без да мисли да се пръкне тук,само с идеята да натрива носове и да се доказва.Защо пък трябваше да го прави,защо беше толкова важно...
Беше ѝ омръзнало да я подценяват,само защото имаше ореол над главата си.Всеки подигравателен поглед,всяка подвикана шега...
Трябваше да стиска зъби през всичко това и да продължава напред,нали?Но толкова много,всеки божи ден,все едно и също...вече не издържаше,ореолът ставаше все по-тежък,крилете все повече я задушаваха,страхуваше се от най-лошото...
Но сега един друг нейн страх явно се беше появил наблизо,защото чуваше стъпки.Тъкмо беше откършила два-три кристала,прибираше ги в чантичката,закачена на колана ѝ...И усети някой да ѝ диша право във врата.
Обърна се стреснато,само за да се сблъска пак с червения му образ.О,страх я беше от него,това не можеше да го отрече,но когато човек беше бесен,не мислеше много...
Образът на Ника замахна внезапно с меча си срещу нея,за това нещо ореолът не струваше нищо.Щеше да я насече на две,ако тя не скочи настрани.Тръгна да тича през пясъка,а кошмарът след нея...

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 8:55 am

За втори път това денонощие идваше тук, но всичко което усещаше именно на тук водеше. Беше му писнало да се бори със страховете си, така че сега просто щеше да опита да ги игнорира, пък дано се получеше, силите му бяха малко ограничени с тази умора, която му тежеше толкова. Беше попрекалил със скитането сам явно. Огледа се, навсякъде го заобикаляха странни фигури, лица от миналото, които изливаха ненавистта си над него, когато беше дете. Присви очи и махна с ръка:
- Махайте се!- изрече остро и им обърна гръб, само за да се окаже съборен на земята от нещо белокрило и тичащо уплашено от някъде.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 8:59 am

-А!-изпищя съвсем ужасено,когато се блъсна в някого.Друг кошмар?
Обърна се точно навреме,за да избегне още един замах,но тогава той я хвана за гърлото.Стисна здраво,не можеше да диша...крилете ѝ настръхнаха,ореолът засвятка.
-Ти нищо не разбираш!Нищичко!-дори гласът му беше същия.-Ти само едно малко,слабо,нищожно!Бреме за всички около теб!

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:07 am

- Миани! Миани съвземи се!- изправи се и я хвана за раменете, неговите кошмари го сочеха с пръст и наричаха със всевъзможни имена, обиди, ругатни, не биваше да им обръща внимание, не биваше да допуска ударите от думите им да го засегнат:- Каквото и да виждаш и чуваш, е кошмар! Не е истина!- как му липсваха неговите криле сега, но ги нямаше, поне не можеше да ги ползва вече.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:15 am

Просто кошмар?Ооо,тук нищо не беше 'просто' кошмар.Наистина се задушаваше,сигурно за него беше странна гледка,да виси във въздуха като прани гащи.Погледна към червеникавия образ,знаеше,че това не е Ника,но честно казано малко се поусъмни дали всичко това нямаше някой ден да се повтори...
-Дори не можеш да ме пипнеш.-ухили се лукаво,още малко и щеше да ѝ пречупи нежното вратле.
Прав беше,дори и на собствените си кошмари не можеше да посегне.Хвана ръцете му,чернотата прииждаше от ъглите на полезрението ѝ,това я наплаши съвсем.
-Пусни ме,червен проклетник такъв!-изсъска хрипливо.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:19 am

- Червен...?- друго нищо не му беше необходимо, за да се досети. Само дето неговите досаждания вече бяха съвсем близо и чуваше дори смеховете, подигравките им, ударите с тояги. Писваше му от тези кошмари:- Да се махаме от тук!- хвана я здраво за раменете, ако се отпуснеше, можеше да успее да я пренесе до брега с вихъра си от пера.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:22 am

Червените очи се забучиха в натрапника,той повдигна катаната...
Ааа,не,нямаше да позволи следващия кошмар да се осъществи.В ръката си оформи една малка стреличка,която гръмна в лицето на напастта и го стресна.Пусна я,само за миг,но на тях единствено това им трябваше.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:27 am

Моментът, ярка бяла светлина се пръсна наоколо, изгаряйки и двата кошмата, и нейни я и неговия. Разпиляха се пера, все едно някой пак си унищожаваше възгвалницата, и изчезнаха от там. Но не много далеч, успя да я пренесе със себе си само до брега и се строполи на влажния пясък, дишайки тежко, докато вълните на морето не се прискаха в брега и мокреха разпилетине му бели кичури.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:30 am

Трескаво се опитваше да си поеме дъх...погледна нагоре,значи той...Присви устни,не биваше да се ядосва,той я спаси в това лошо състояние.
-Моля Ви...моля Ви,върнете се обратно.-приближи се до него,тя не можеше да се изправи на крака,стоеше на колене до него.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:35 am

- Да се върна... и после цял живот ще съжалявам, че не съм успял дори да опитам да поговоря с теб.- и се усмихна, изобщо не му пукаше дали боли или не, дали може да диша или не, просто се усмихваше:- Важното е ти добре ли си сега?

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:47 am

-Не,не съм...-прехапа устни и сведе глава.-Защо някой трябва да говори с мен,аз нали нищо не разби-
Беше погледнала настрани...
Обратно в царството,там,където я бяха научили на толкова неща...учителят ѝ хич не се беше шегувал,когато каза,че в Акуми хората се побърквали.Видя Джесика.Труп.Изхвърлен на брега,от морето.Беше кошмар,но толкова реален,че тя загуби следа от границата между реалното и нереалното.
-Онее-чан!-хвърли се при нея и я обърна,да я погледне.Жената не дишаше,не мърдаше,очите ѝ бяха мъртви.Сърцето на Миани спря,ореолът се разтресе.Тя стисна раменете на трупа,прехапа устни до кръв,стисна очи и заплака.
-Онее-чан!Не,не,Онее-чан!Не,моля те!
Но пък отначало островът може да си се стори прекрасен...красив,заради многото си кристали.Кристалите са сълзите,които хората попаднали там са отронили.
Едно кристалче...две кристалчета,три,четири,пет...десет.Хич да не се тревожеха повече за чиста вода,щяха да си я имат вечно.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 9:51 am

- Миани, това е кошмар, забрави го иначе ще стане по- лошо. Сестра ти е добре и е в лагера, спокойно!- изправи се и потърка чело:- Нека си вървим веднага, моля те, поне се опитай да да разбереш още един неразбиращ. Ние сме... почти еднакви.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 10:00 am

-Не,не сме!-развика се,вече толкова я беше боляло,че нямаше повече на къде.-Къде е ореолът ти,къде са крилете ти?!Отървал си се от тези тежести,аз не съм!Единственото,което имаме общо,е че сме наблъскани със светлина!
Повдигна сестра си,да я прегърне по-добре,оказа се накрая в една купчина от кристали.
-Дойдох тук,за да покажа,че мога нещо...-стисна очи и притисна синекосата повече към себе си.-Но накрая пак някой ме спасява...пак някой постарадва,а на мен нищо ми няма.Винаги става така,а аз продължавам да си оставам нещо,което просто не струва!Онее-чан...тя е била толкова пъти на ръба да се окаже в това!И то само и единствено заради мен!Просто трябва да потъна в дън земя,да изчезна...

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 10:08 am

- Отървах се от ореолът си...- приклекна пред нея:- Защото само така можеш да прекратя болката. Познавам я, същата като тази, която ти изпитваш сега. Направих го именно за да покажа, че мога да се справям и сам, но така само създадох Печатите на мен и брат ми, прекрачих границите прекалено сериозно... а от крилете си се отказах, защото исках да съм просто човек, нищо повече... все още ги имам, но са скрити, неупотребяеми, никога вече няма да мога и да ги изкара на вън сигурно, защото така ще рискувам живота на брат си, а в последствие и своя. ПРи него е същото, неговите криле също са скрити и забравени, за да се опитаме да изглеждаме съвсем обикновени.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 10:14 am

-Не виждам как това променя нещата...-подсмръкна,тия кристали нямаха край.-Просто...просто се върнете в лагера...оставете ме сама,искам да се справя сама!Не искам да ме пазят,да ме глезят и да ме успокояват!Брат Ви беше толкова прав,че беше болезнено...

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 10:21 am

- Брат ми това постоянно го натяква и на мен, но си признавам, че ако не е той до сега съвсем да съм се погубил някъде. Той ми спасява живота в повечето случаи, затова можеше и да се каже, че беше ядосан толкова. Мрази когато някой му се прави на героичен, а всъщност е неспособен да се опази сам, но е нормално... ореолът не е само символ на това, което си, но и на това, което не трябва да си. - вдигна ръка и го докосна леко, все едно това беше някакъв пръснет над главата й. Усмихна се леко и продължи с тих ттон: -Лесно можеш да се отървеш от него, ако пожелаеш, но трябва да си сигурна в желанието си и да предприемеш нещо, в което няма да пострада никой.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 10:38 am

-Няма да се отърва от него!-стисна зъби,той започваше да я изнервя по същия начин като Джесика миналия ден.Само дето сега нямаше покриви,които да отлетят.-Остави ме...сама!-наблегна на последната дума.Ако Ника съдеше по него за всички ангели,не го винеше вече,че ги смяташе за неразбиращи.Сякаш въобще не я слушаше.
Дори не усети кога и този кошмар се изпари.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 11:02 am

- Тогава се радвам, щом си решила да не се отказваш от ореола си.- усмихна се повече, все едно това целеше и искаше да чуе:- И ще те оставя сама, едва когато се махнем от тук и се върнем в лагера, тогава ако искаш и купол ще ти издигнем, в който да стоиш сама колкото пожелаеш, без да чуваш нищо и никого и без някой да ти досажда.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 11:07 am

-Не,ти не разби-АРГХ!-изправи се на крака,щеше да се побърка.
Ама взе,че се подхлъзна на всичките кристалчета и се строполи обратно.Покри лицето си с ръце,с какво беше заслужила това?Предпочиташе да изгаря отвътре,от колкото това!
-Добрееее,добре...-предаде се най-сетне,като започна да събира всичките кристалчета.-Поне едно хубаво нещо ще излезе от всичко това...

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 11:17 am

- Това не го знаех, обаче.- огледа се замислено:- Сълзите са кристалите, с които пречитваме водата.- поклати глава:- Както и да е, да си вървим.- усмихна й се и подаде ръка.

Subject: Re: Тъй значи... Fri Aug 21, 2009 11:23 am

-Сълзите на хората,които са попадали тук...-изтърка с една ръка следите от лицето си,докато с другата взе и последното.-Обаче не си в състояние нищо да правиш,така че-
А,и още нещо...много рядко кошмарите изчезваха и то не всички.Когато мярна червено и проблесване на острие от меч,настръхна като котка.Беше само на две крачки,как и кога...?Вдигна оръжието,щеше да ги удари и двамата,затова тя хвана Нава прекалено здраво за китката,разпери крилете си и изчезнаха,преди образът да е успял да ги рани.