- Все едно.- процеди езва през зъби, толкова силно ги беше стиснал, още малко щеше да си ги счупи така най- веротяно, не му пукаше наистина, просто премина, рамо до рамо с Нава и двамата бяха погълнати от светлината. Пеперудката прехвърча известно време малко около тях, не се материализира, но Генкай му кимна леко с глава и се изкиска тихичко:
- Добре, добре...- хвана го за крилцата и се вмъгна в процепа с подскок.