Не.Ме.Бива.В.Описанията.
 
HomeCalendarFAQSearchMemberlistUsergroupsRegisterLog in

Share | 
 

 Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!

Go down 
Go to page : 1, 2, 3, 4  Next
AuthorMessage
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 3:29 pm

Какво беше това,филмова лента с живота ѝ ли ѝ пуснаха?И три де,супер!
Само дето не ѝ беше толкова забавно на нея...шоколадовите ѝ очи се пълнеха със сълзи,докато гледаше себе си,на пет години,под онзи разкъсан навес.Мръсна,кална,бедна...и най-вече изоставена.Детето подсмърчаше тихо,а дъжда удряше по него безмилостно,като с камшик.Ронеше мънички сълзи...

-Аз колко пъти да ти казвам,че така не се прави?!
Сви рамене,когато видя как мини-тя получи един як шамар през лицето,за дето беше замразила няколко от агентите със стреличките си.Детето веднага избухна в плач и синекосата въздъхна тежко.Можеше сега,от тази гледна точка,да види в очите ѝ как нея повече я заболя от този шамар,от колкото малкото ангелче.Това беше...толкова отдавна.Единствения път,когато Джесика я удари.
Мъничето разтърка очите си,но продължаваше да плаче.Миани с усмивка видя как Джесика приклекна и я прегърна,шепнейки извинения.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 3:39 pm

- Мен ме наричат Ним... Тиии... Какво ще учиш? Аз избрах флейта! - това момче бе русо... Наистина ли беше толкова русо? Колко отдавна не се беше вглеждал в сините му очи. Сини, които станаха след това златни. Беше твърде странно. Дали можеше да се докосне? Да докосне себе си, това ниско незрачно червенокосо хлапе? Не, разбира се, че не. Червенокосото момче, което се оглеждаше объркано в коридор, чист и светъл вдигна глава и се усмихна по своя си начин. Единственото, което му беше останало.
- Ним? Бял? Че защо пък бял? - въпрос, който никога не получи отговор... Просто смях. Защо беше тук всъщност? Не можеше да преживее тази болка отново...

По-голяма болка имаше в минало от куршуми и викове. Тя тичаше нагоре по стълбите, разруха, смърт... Оръжия... Той, драконът, той я гонеше по стълбите, а момчето, което го следваше бе издивяло... И стреляше по него, преди да загуби всичко. Болеше... Ужас... Страх... Смърт...
- Ризел! - червенокосото.. Не, вече твърде лилавокосо момче с уши на странно невиждано същество стреля за последно по издивелия от страх дракон и го улучи. Болеше... Беше ужасно...
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 3:47 pm

Детето хвана подадената му ръка...ръкавицата беше малко протъркана,но това не ѝ направи впечатление.Лилаво...
Джени се усмихна и изтърка сълзите...когато хвана тази ръка,от тогава наричаше този мъж баща.

-Г-гоме...онее-чан...
-Не ми се извинявай на мен,а на тях.-посочи към няколкото образа,които все още стояха приклещени за стената.Те само се поусмихнаха,какво друго да направят така?!Детенцето махна с ръчичка и ги освободи,но малко нескопосано,защото те се строполиха долу на земята от липса на опора.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 3:53 pm

- Как го можеш? - флейтата звучеше толкова игриво и радостно. И тази песен. Тази песен за доматите. Ним се усмихна и продължи още по-умело. Той можеше да продължи и да преуспее. Червенокосото дете... То не... От тук можеше да види разочарованието в очите си. Но бързо обърна глава към пианото и въздъхна... Той никога нямаше да може така... Но щеше да изпревари царицата в своя курс... Щеше да победи...
Години по-късно нещо лилавокосо мина по същия този празен път... Флейтата я нямаше, притежателят й... също...

Драконът виждаше сам огромните си зъби и беше ужасно. Синьото чудовище нападна момчето. Щеше да го погълне, щеше да го унищожи... И то нададе рев. Момчето, което стоеше до мъртвото момиченце и ронеше сълзи се изправи. А после червената му магия повика меч... Напълно безполезен, той сега блестеше.
- Ти! Ти отне живота й! Тя... Аз я обичах, нещастен дракон такъв! Гущер проклет! - твърде детски глас... твърде много болка. И отново червенина, която плъзна по всичко наоколо. Кръв на дракон.
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 3:56 pm

Всичките картини изчезнаха.Завъртяха се лудо около двете,и двете пропаднаха в някаква белота безгранична.Бяха сами,въпреки на едно място...една,сама.Миани се огледа ужасено,същото направи и Дженифър.Продължиха да пропадат,да пропадат и пропадат...докато накрая не спряха,всяка се оказа в един отделен лабиринт.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 4:05 pm

- Не искам... съжалявам... проплака синекосото същество, понечи да вдигне ръка, за да се опита да успокои дете, което бе разплакал. Дете, което мразеше, което бе мразил... А всъщност трябваше да бъде обратното. После тръгна надолу. Рязко в тъмнината. Ръката му така и не достигна детето, което се обърна за миг в спомените му... Беше той... Беше същия.... - Муртаг! Не съм го искал!
Удари се и заболя. Трябваше. Сега вече съзнаваше... Че болката беше неговото накъзание. Не искаше да отиде никъде повече... Можеше да си остане и тук.

Лилавокосият се надигна, но остана с наведена глава. Искаше... Да намери Ним. Винаги го беше искал. Винаги го беше търсил. Къде беше сега? Какво този път? Не разбираше... Беше се озовал тук не по свое желание. Трябваше да намери Джени... И Винр, за който трябваше да се грижи. Защото Винр...Та той не знаеше за болката, която бе причинил. Не можеше да узнае, това щеше да го съсипе... Трябваше да ги намери... Където и да бяха.
"Ти обичаш домати, нали? Сега ще ти изсвиря моята песен за домати! Следвай я, за да видиш подаръка си за рожден ден!"
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 4:09 pm

За Джени всичко това беше лабиринт от огледала...всеки път,когато се огледаше,виждаше себе си с една гротескна усмивка.Ужасяваше се от това...След три-четири крачки вече тичаше през лабиринта,не издържаше,не издържаше!
Изведнъж ѝ се стори,че видя в отражението някаква тъмна фигура с огромна зловеща коса в ръка.Това я накара да се затича съвсем...но от смъртта изход нямаше.

За Миани това беше просто...път,напред,към порти.Едната беше от злато и сребро,с облачета около решетките и няколко пърхащи същества.Другата...черна,червена,гореше в пламъци.
Коя щеше да се отвори за нея?
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 4:15 pm

Той тичаше по странни коридори по които бе минавал и преди. Лилавокосият тичаше по коридори, които вече отдавна не съществуваха, по които вече никой друг не стъпваше. Това бяха коридори, които само той си спомняше... Музиката ли трябваше да последва, тъй ясна и красива, весела и игрива както обикновено? Музиката ли... Или своите стъпки по пътя, който познаваше? Все още не можеше да реши между двете и следваше среден път... Нямаше да го изведе до никъде и го знаеше.
"Ела, аз съм" не... не можеше да му повярва, Ним беше жив.. Не бе на това странно място. Не беше!

Пълзеше, защото нямаше силата да се изправи. Пълзеше в лабиринт от червенина и не можеше да спре тези сълзи. Беше виновен за всичко, нямаше повече сили... Беше безсилен. Влачеше се на четири крака и не можеше да вдигне глава. Виждаше размацано заради сълзите. По-добре смърт... Той беше виновен за всичко... По-добре да го нямаше...
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 4:23 pm

Тя продължаваше да тича,а онзи пич с гадната коса не спираше да проблясва в някои от отраженията.Тя накрая се озова в задънена част,заобиколиха я толкова много стъкла.Накъдето и да се обърнеше,виждаше всички фалшиви усмивки,които беше давала,когато се чувстваше зле или пък ѝ беше тъжно.Хвана се за главата и падна на колене.

Тя приближи до двете порти...протегна плахо ръчичка...
Не се отвориха.О,не.Стана нещо много по-зле.Една знатната и червата верига,държащи ги заключени,изведнъж се стрелнаха към нея.Увиха ръцете ѝ и я заклещиха така,между Ада и Рая.Щяха да я разпънат,да я разкъсат...но не го правеха,оставаха я по средата на болката,не я избавяха.
На всичкото отгоре усети как крилете ѝ наново разкъсаха не само дрехите,но и кожата на гърба ѝ.Изкрещя от болката,но нищо не се чу...глухо,тихо...мъртво.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 4:29 pm

- Но аз съм тук - флейтата бе с него. Той бе същия, какъвто го беше видял за последно. Един ден просто беше изчезнал, но ето че сега беше тук. Изпречи се пред лилавокосия просто ей така, от нищото, където принадлежеше. - Можеше да последваш моята песен и всичко щеше да е наред.
- Или моята - момичето с дългите черни коси и виолата препречи пътя му назад. Ризел развя отново косите си и се приближи. Русокосият също сеприближаваше. - Щях да ти дам живот.
- Но ти си лисица. Ти си само лъжец.
- Ти си лисица, ти си само слаб.
- Ти си лисица, ти си само животно.
- Ти си лисица, ти не носиш късмет.
И когато стъпваха, ударът от крака им беше ужасяващо силен. И те продължаваха. Продължаваха като призраци на минало, което не можеше да се върне. бяха навсякъде, гласът им разкъсваше като нож. Рана, дълбока и непреодолима...

- Ти си изчадие! И ти си променен! Вече не си мой син! - бащата с красивите кафяви и топли очи сега беше яростен. Само един човек като него можеше да е такъв. Ужасен. И той стреля. Вълна от куршуми заля дракона, който не можеше да избегне никой от тях. Вече се предаваше. Той беше виновен за всичко. Баща му беше прав... Баща му винаги беше бил...прав...
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 4:41 pm

-Шоколадче...
-Стой далеч от мен!-изкрещя тя,нямаше нужда да повдига глава,за да види кой беше това...Смъртта,кой.Нещото,от което най-много се страхуваше.
-Какво си сладко...ще те погълна цялата.-той замахна и заби оръжието си,но не в гърба ѝ,да я вземе изцяло...не,щеше да я измъчва.Детето,което се радваше на живота с всеки миг...щеше да му го отнеме малко по малко,бавно и болезнено.Удати ръката ѝ,кръв шурна на мига.
Не извика.Защо не извика?!Тя...тя изтръгна острието със свободната си ръка...погледна го с такава омраза в очите.Беше изненадан,не уплашен.Да уплашиш Смъртта?Ха!
Стисна оръжието с две ръце,още повече кръв шурна.Успя да го изтръгне от него.
-Аз няма...да умра...-изкашля доста кръв,обаче.-Аз няма да...умра!НЯМА!
Преобърна косата в ръцете си,стисна дръжката и с последния си вик заби върха в един от огледалните образи.Всичко се начупи...напука...той също.
И отново започна да пропада.

Тя си остана да виси така...какво можеше да стори?Нищо...тя беше грешен ангел вече,нямаше да има милост за нея.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Sun Aug 23, 2009 11:42 pm

Нито той, нито тя... И едното и другото носеше същия дух в себе си. Нямаше добро, но и зло нямаше... Лилавокосия стисна зъби. Онези двамата спряха на около метър от едната и от другата страна и се усмихнаха. Това не беше усмивка.
- Можеше да си далеч от тук, ако беше послушал мен! - отдавна вече не говориха като хората, които познаваше. Говореха като едно цло, чудовище, което можеше да го има само в най-тъмния кошмар. Ако имаше оръжие тогава можеше да отвърне на две ужасни чудовища, които вече не бяха хора. Чудовища, които хапеха кой където свари с отрова и злоба. Защо кръвта също беше лилава? Опръскана с отрова, тя дори стана и черна.
"Последвай мен, въпреки болката от отровата. Ще ти помогна"
- Извинявай... Нещо... - знаеше само, че болеше ужасно вече от часове или години. Защото отровата все пак си беше отрова, беше навсякъде, по раните, които му оставяха острите зъби на две същества, които дори си нямаха име. - Имам... Важна работа...
"Да умреш!" и ясно усети как отровата започна да трови всичко... Всичко, каквото беше представлявал той до сега... Скоро щеше да го няма.
- Не... Не мисля... - наведе се и избегна като по чудо следващото чудовище, хвана се за бялото, което трябваше да е Ним, и то го повлече на някъде в опит да го хвърли от себе си. - Нямам време за отровни игри... - нямаше време и да разбере дали изобщо вече има някакъв шанс... Може и да беше малко късно. Чудовището го повлече в неопределена посока.. Надолу? Нагоре? Не беше сигурен.

Един последен изтрел и всичко щеше да свърши. Синекосото същество погледна за последен път в очите, кафявите очи на баща му, които бяха пълни с омраза. Той го ненавиждаше... Сега беше прав. После смирено сведе глава... Срещу куршуми той беше безсилен. Имаше си броня... Но и беше достатъчно виновен, за да не се защити.
"Виж какво направи! Виж какво направи, син гущер такъв... Ти провали всичко..." мечът беше единственото, което помнеше през онзи ужасен ден, когато бе приел да служи на един лилавокос... Но никога не беше успял да му се изплати. Това изобщо беше ли възможно? Нямаше отговор. Баща му натисна спусъка... Това трябваше да е краят. За бога, защо единственото, което щеше да запомни беше онази глупава песничка. Песничка, която някога можеше и да обичат всички... И която вече не можеше да бъде чута от никого. Знаеше я само лилавокосия.... Него го нямаше вече,
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 2:35 am

Тя удари куршума с меча си все едно си играеше на бейсбол.Стисна зъби,от ръцете ѝ още капеше кръв,но тя накъде повече от това можеше да умре?Можеше само да боли...
Как беше попаднала в този червен капан,и тя не знаеше,но веднага щом видя познатото синьо,му се притича на помощ.
-Той е моя дракон,не е чудовище!-изсъска срещу непознатата фигура.

-Ти съгреши!
-Ти ни изостави всичките!
-И за какво...?!За някакъв мухльо,който и пет пари не дава за теб!
-Стига!-изкрещя,със сълзи на очите.Всичките думи сякаш бяха хвърлени кинжали срещу голия ѝ гръб.Погледна надолу към локвата от кръв,в която се намираше...нямаше нищо да я избави от това,щеше да си остави вечно така.Преглътна и затвори очи...не съжаляваше изобщо за това,което беше направила.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 2:50 am

Синекосото същество вдигна глава бавно. Съвсем бавно. Не можеше да се изправи и без това, куршумите от този стар пистолет, те нямаха край и го бяха надупчили като решето, въпреки че не оставяха следи.
- Това същество е мой син. - озъби се сянката, която зареди отново оръжието си - Синът ми ще умре от моята ръка. Виж го... Той също смята, че така трябва.
"Това същество... е мой син" какъв смях... Той се беше опитал да го накара.. да си спомни... твърде късно.

- Тук е добре, тук е добре - стая от светлина, която си отиде. Стая, където вече нямаше нищо. Само прах и сълзи. Съществото от светлина го остави на пода. Черна кръв, смърт. Това беше останало от него, който някога беше човек. Ноктите на съществото се забиха дълбоко в гърба му и то оголи зъби. - Ти избра смърт.
- Никога не съм го избирал - просъска онзи. Значи беше жив? Интересно, упорита жертва.
- Ще ме молиш за нея. След миг!
- Когато... намеря Ним някъде горе... Ще дойдем да ти покажем... какво означава... да си Ним... Махай се! - бисер от чисто синьо, което бе подарил някога на загубения дракон проблесна изпод ръката му и той го хвана. Мечът не беше изчезнал колкото и стар да беше. И той замахна в опит да се освободи.
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 2:53 am

-Аз не смятам.-тя също му се намръщи в отговор.-И той се оказва с лошия късмет аз да съм му господар,така че никой няма да го дупчи.Хайде,пробвай се само.
Стисна дръжката на меча по-силно.То това оръжие беше пет пъти по-голямо от нея,но тя го въртеше с такава лекота...
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 2:59 am

- Няма проблем - отново насочи оръжието по същия начин и стреля. Не се целеше, но знаеше, че ще оцели. Знаеше, че ще го стори, ако не беше момичето. - Винр, ако не оцеля... Съветвам те сам да го направиш.
Присмиваше му се, защото знаеше, че не може да го стори. Куршумите до преди миг цяла градушка направо го разяждаха. Знаеше го много добре, този баща... Който се приближаваше. От какво да се страхува? Тук той беше призрак... Имаше още приятели и помощници в царството, където можеше да нареди сина си както подобава.
- Ти си виновен за всичко, Винр. Ти я уби. Прахоса живота на онази лисица, нали? Така беше, вече го знаеш.
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 3:05 am

Пламъци лумнаха около острието,тя не се подвоуми и се хвърли в бой срещу призрак...Ама не бяха ли и те вече?Така че проблем нямаше на тоя кожата му хубавичко да я опече.
-Няма да го нараняваш повече!-и му тегли едно острие в главата.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 3:12 am

- Казах ти да не се месиш! - изръмжа онова същество, което се превърна мигом в пълна сянка. Очите му горяха недоволно... тоест яростно. Имаше това право, имаше правото да измъчва... След като това право му беше дадено и от момчето какво по-хубаво? Изръмжа по специфичен начин, после нападна. Подобно на същество, което нападаше другаде, с остри зъби и гняв
- Остави го, остави го - заклати глава синекосия - Биеш се с убиец заради убиец, Джени, в това няма смисъл.
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 3:16 am

-Млъкни и си кротувай там!-тя изръмжа през зъби,залитна леко назад,когато блокира пътя на чудовището с меча си.Опърли го доста сериозно с пламъците по оръжието.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 3:25 am

- Но това е... - не знаеше какво е... Ами... Беше нелепо... Той се беше опитал да убие и беше успял наполовина... Сега беше просто престъпник. Баща му просто... действаше както винаги беше действал. Ужасният му рев огласи недоволството му и сянката цялата се наежи, ако това беше възможно изобщо
"Ти и твоят баща... И двамата сте еднакви... Още тогава трябваше да свършим с него, глупавата лисица" но лисицата беше приела смъртния си враг и го беше отгледала... Глупава лисица. Сянката се умножи като че ли и отново заобиколи жертвите си. "Откажи се! Преди да загубиш и ти нещо"
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 3:31 am

-Какво да загубя повече,умник?!-ядоса се най-вече заради коментара към баща ѝ.-Ако не знаеш,мъртви сме!Накъде по-лошо от това?!
Забучи меча в...земя ли беше,какво беше...нямаше значение.Един кръг от пламъци се разгоря пред противника,като предупреждение.Тя беше застанала точно пред Винр,щеше да го пази до края...той трябваше нея да пази още от самото начало,искаше да върне жеста.
Очите ѝ просвяткваха в огнени пламъчета.Косите ѝ се бяха разхвърчали навсякъде.
-Ела и ни вземи,нищожно извинение за баща!
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 3:56 am

Съществото сянка се озъби ядосано и за миг сякаш се поколеба.
"Пусни момчето! Опитай се да се биеш с мен, глупако, само да се криеш ли можеш?" но беше победил този нахалник преди, нали? Дори да беше измислил начин да се бие, беше победил лилавокосия използвайки момчето, което уж той защитаваше. И момчето беше му обърнало гръб още тогава.
"Нима твоят не е същият... Въпреки че дори не може да се нарече истински" изръмжа накрая онова и се приготви да скочи. Да се опита да прескочи този глупав огън, трябваше бързо да свърши с тези упорити глупци. И скочи.
Back to top Go down
View user profile
Starlight
Admin
avatar

Posts : 645
Join date : 2009-08-20
Age : 23
Location : В облаците

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 4:05 am

Скочи,скочи,ама...Огъня лумнна съвсем,но не от преградата,както беше очаквано.Тя завъртя меча в ръце,пламъците по него се разгориха...и го прониза така,че чак на другия край излезе.
-И аз убивам,вие какво знаете?-изсмя му се.-И моят баща,нека да ти кажа...може и да ме е осиновил...ама поне той не стреля по мен.

-За пеперуски индивиди може да е прекалено светло.-ангелът спокойно си вървеше през искрящото бяло,нанякъде...ама наникъде.
-И сега...какво...-и на Джесика не ѝ харесваше тази светлина.
-Оглеждай се за черен пич с коса и една хубава блондинка.
-Никакво уважение към тези,които държат живота ти в ръцете си!-просъска онзи,черния...явно ядосан,че беше изпуснал шоколадчето.
-Дакиан,замълчи.-нежна женска ръка го халоса не толкова нежно през главата с жезъла си от кристали.
Back to top Go down
View user profile http://tehshikkeh.blogspot.com
BgSanZo

avatar

Posts : 316
Join date : 2009-08-20
Age : 25
Location : Не ме ли видиш бе!?

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 4:09 am

"По дяволите... с вашите... номера" някога беше успял да отмъсти. Сега онази жена беше изцяло под негова власт. Защото той я беше подмамил дори тук, където винаги болеше. Така той никога нямаше да я намери. "Но съм и доволен... Сега отчаянието ще вземе връх при теб... И скоро пак ще се върнеш... Найто... Няма да избягаш"
Не че синекосия реагира на името. То не беше негово. Никога не беше било. Сянката можеше и да изчезне... Само засега...

"Ще те заведа при нея"
- О, я млъкни. Наслушах се на това.. вече - той се изправи с олюляване и пак се строполи долу. Отрова, а? Знаеха си работата тези приятели. Ухили се и превъртя меча, после замахна. Същата черна отрова се изплиска от там и почти улучи звяра.
"Какво си ти? От къде..."
- Аз съм копирач.. Ще копирам всяка твоя атака, приятел.
Back to top Go down
View user profile
Lightdeth

avatar

Posts : 457
Join date : 2009-08-20
Age : 28
Location : Някъде по пътя...

PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   Mon Aug 24, 2009 4:12 am

Розовокосото момиченце си подсвиркваше развеселено с ръка, как можеше когато е баба да е толкова серизона и жестока, асега като едно същинско детенце. Усмихна се чаровно срещу новопоявилите се и събра ръце зад гърба си, гледайки ги някак безизразно. Нава също явно нямаше проблеми със светлината, даже я поемаше в себе си, като това се отразяваше на белите кичури и те сякаш лъскаха леко, а червенокосият пък покриваше очите си с ръка, но не спираше, вървеше все напред, дори не пожела да спре при появата на онези, докато Йозеп не застана пред него, уж случайно трансформирал се точно там, ко можеше да се усмихне, може би щеше да го направи, но не само маската му пречеше, ами и липсата на нещо съществено в него. Огледа се безизразно, точно като Генкай.
Back to top Go down
View user profile
Sponsored content




PostSubject: Re: Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!   

Back to top Go down
 
Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!
Back to top 
Page 1 of 4Go to page : 1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
Fallen Star :: Космосът :: Ши'но-
Jump to: