Под ударите на наковалнята...

Драконът потрепери там някъде и разбра, че беше направил грешка, какво можеше да направи той вече... Направо започваше да потъва, захапал една от змиите за врата и неспособен да я пусне.
"Шефе, шефе какво да правя?"
След малко с ужас разбра, че шефът му го няма, не се обаждаше никакъв... За миг видя само онова, чернокосото в паниката си, преди да усети, че започва да пропада.

-Ау...
Това като ехо отекна,но не заради каменните коридори,ами и заради другите с натъртени дупета.Джики отвори очи и мерна Шадол разпльокан до нея на земята...Джени яко се беше разчекнала с един шпагат,но поне Скай все още седеше на раменете ѝ,макар и уплашен,но непокътнат.
-Тате...-присви устни и стисна за миг очи.-Надявам се да не си паднал като мен...

- О, надявам се, че изглеждам добре - простена онзи някъде сред хората, затиснат от Винр, който току-що беше съумял да си върне човешката форма и плюеше пясък, докато се местеше от гърба му... И някой около тях се опитваше да си освободи краката, затиснати под лилавокосия. - Супер, сега сме попаднали в най-новата симулация на видео играта Марио 4

Половината хора там го изгледаха странно,като не знаеха какво значеше това.Джени свали треперещото дете от раменете си и го гушна,да го успокои.
-Няма страшно,хайде...всички са наред,а ти добре ли си?
-Много хубаво...посрещане ни е спретнал тоя ковач.-Джики измрънка,преди да се надигне на лакти.

- Добре съм. - подсмръкна момчето, което си наложи да се прави на смело, поне както го беше учила сестра му... О да, без думичка за сестра му, иначе пък нямаше да може да накара лилавокосия да му посвири малко... Когато и да беше възможно. Когато видя и досегашните си спътници да се изправят се поуспокои повече. Ним се беше хванал намусено за пръв път за главата, а другия стоеше близо до Муртаг и май страдаше като повечето от хората. - Сега горе долу знам какво е да паднеш през нещо... Въпреки че това не са остатъци от боклуци, така да се каже...

- Охайо!- звънкото гласче на онова, на пръв поглед четири годишно момиченце със сини коси и стъклени, се чу т някъде и зазвъня из вички коридори. Тя седеше на една скална тераса и им помаха с ръчичка весело, а на друга такава тераса се появи фигура без лице и черти, само от пясък, която постепенно бавно започна да приема вид:
- Той път се престарах малко.- изхили се лилавоокият пасъчен човек и също махна с ръка леко.
- Добре дошли в нашия дом.- пак тя и се изправи като пристъпи крачка напред сякаш запада, но не... тя по- скоро летеше а полите на рокличката й заприличаха на пърхащи крилца на синя пеперудка. Стъпи долу, върху неравната каменна повърхност с манките си боси крачета, а в следващия момент се озова пред Джени и онова момченце, подавайки му ръчичка внимателно:- Не се плаши, тук всички сме приятели.- а ръста й дори не надминаваше метър.

Момичето усмихнато го поотпусна,но продължи да държи ръцете си около него...не ги познаваше тези,нямаше да им довери детето просто ей така.
-Ъъъх...-Жон още лежеше по лице,а риса върху него...и Лео напълно ги беше смачкал.-Мах...нете се от мен!

Момчето наклони глава замислено за миг, след като нямаше кой да го насърчи или да му каже да приеме ли или не това за вярно(поради неизправност в екипа, който предимно се занимаваше с него) се наложи да прецени сам. Би трябвало да можеше, защото сега трябваше да е на около петнайсет или повече, ако дракона не го беше провалил.
- Би ми се искало наистина да мога да ти вярвам. Но засега може би ще бъда и малко подозрителен. Някога бях излъган така... почти - и все пак пое ръката.

- Имаш думата ми...- проговори, все така усмихвайки се мило:- Аз съм Сайанка.
- Аз пък съм Голем, творецъ на всичко около вас. Ще извините за посрещането горе, но на мен ми е забавно, пък и е обезопасителна мярка, така се защитаваме.- вдигна рамене и се стопи пак на купчина пясък, която пропълзя по камъните за да слезе долу при тях.
- Все пак... има ли някой сериозно ранен?- един друг глас, на някои познат, на други не. В онзи ъгъл, както и по рано белокосият си седеше с една кутия и лъжица и все едно си хапваше супа, само че беше чист течен шоколад, перфектното изкушение за него. На тераса над него пък лежеше Ишизу и тупкаше с опашка по камъка.

-На тебе ти е лекичко...ау...-Джики се поолюля,но пък помогна на Шадол да се изправи.Стисна ръката му силно,да не се изтърси долу на земята.
-Аз мисля,че ще ходя като накъкан каубой вече...-Джени обаче не можеше да мръдне сама,наистина много сериозно се беше разчекнала.

- Голем, наистина прекали този път. На нас беше някаъв великан с размерите на дворцова кула, на други акула като половин замък... сега и тези змии.- въздъхна Нава и се изправи, разделяйки се с мъка с течния шоколад, скочи долу и се огледа замислено:- Къде е...- и въпрос пълен нямаше и отговор пълен също, изстрели се чуха оте дин от коридорите, малко далечко от тази пещера.
- Ое, кога толко бързо го намери, бе?- разроши се пясъчния и се разхили. Генкай стабилно беше погнала господина с чука.
- Тя има нюх за полубронираното тяло на ковача ни.- вдигна рамене синекосото момиченце, все още държейяки ръката на Скай.

- Защо ли не се учудвам, че намирам Муртаг в такава група... - благодари с кимване на онзи, който му помогна да се изправи и залитна. Но Ним винаги изглеждаше така, сякаш ще припадне всеки момент - Леле, по принцип информацията в главата ми е разхвърляна, ама сега пък...
Леката светлина от ръката му май щеше да оправи проблема, докато Скай пък се замисляше за нещо друго.
- Да си каубой никак не е хубаво. Аз мога ли да ти помогна някак?

-Не,не се тревожи.-поклати глава.-Ще се оправя...някак.
-Оуу...-Джики хич не ѝ завидя,бързо я хвана за ръката и ѝ помогна да се изправи.Джени ѝ кимна усмихнато...щеше да се оправи...евентуално.

- Ние... не, по- точно те вече, са си такава група.- отвъна и помогна на още няколко да станат. Шадол се оглеждаше намръщено и търкаше главата си с ръка:
- Какво е това място?
- Като укрепление.- отвърна пясъчния и се поогледа:- Да взема да се извиня... доста ви посплаших, поне някои.- вдигна рамене и се засмя тихо:- Обаче толко хора на веднъж да падат от горе не бях виждал до сега, гледка само за снимка.

- Не е особено приятно, когато падат през покрива на дома ти - отбеляза невинно Скай, спомнил си как сърцето му щеше да изкочи когато нещо продъни покрива, под който бе живял от много, много време. О не, той лично не би поканил гости по този начин.

-По-неприятно е падането,повярвай ми...-Джени поразтърка кръста си.
"...Я виж ти."
Синият тигър се показа от Бог знае къде си,точно зад Джики,и така я стресна,момичето изхвърча като ракета напред.Скри се зад чернокосия си пазител и разтреперано посочи животното:
-Н-не прави това никога п-повече!

- Та... всички ли са тук?- още едно детско гласче и онова кестеняво сляпо момченце се плъзна по току- що появила се пясъчна пързалка.
- Без Акихико.
- Акихико? Той пък къде е?- белокосият се огледа замислено и скръсти ръце.
- В Царството на звездите.- отвърна Джин и вдигна рамене леко, колкото можеше защото сестра му му наложи една премазваща прегръдка.
- Боже... тихо за това пред брат ми.

След много много търкане Джени се отказа да се опитва да си намести костите.Нещо друго ѝ привлече вниманието-някаква малка бяла светлина.Отдели се от Скай и,превзета от любопитство,я последва нататък по тунела...далеч от всички останали.

Детето май не посмя да я изкаже, пък и знаеше какво щеше да стане ако го направи... Не му се виждаше опасно, за да го прави всъщност, нямаше никакво намерение да говори и с Винр за каквото и да било, просто потърси пазителя си и отново се скри зад него. Той беше още по-намръщен от преди, главно защото явно си беше натрошил главата за втори път в живота си. Не че щяха да не забележат, но не и сега, определено.

Искаше да разбере какво беше това...отначало само вървеше,но накрая ѝ се наложи да се затича напред.Напълно забрави за всичко и всички останали,караше напред,пък после щеше да му мисли...
Видя крица.Сребърни крилца.Пеперудка?Но тя не беше черна!Наложи ѝ се вече да освети коридора с няколко пламъчета,ставаше прекалено тъмно.Насекомото тръгна да кръжи около нея.Тя се завъртя на пети,без да го изпуска от поглед.Протегна ръка...кацна на един от пръстите ѝ.

Синекосия дракон в това време се оглеждаше вече, ама ккво ти да види през толкова много хора. Почеса се веднъж дваж и се обърна към момчето, което както обикновено се криеше зад "бодигарда" си и този път му разказваше нещо.
- Хей ти, малкия, къде остави.. кака си?
- Внимавай как говориш с него, драконе. - русокосия веднага беше усетил странно острия глас на Винр и въпреки, че се усмихваше, това не беше добродушната му усмивка.
- И какво ще направиш ако продължа? - реши онзи да го предизвика. Лилавокосия, който беше с гръб се намръщи, Скай ли действаше така на Винр или нещо самия дракон се беше променил от падането?
- Веднъж вече се борих с теб, драконе. Не ме карай да го правя отново.
"Пф, само защото беше останал сам... Да не останеш по-назад от другите"

-Хей...защо не се покажеш?-съвсем леко докосна тези крехки криле...по тях няколко черни ивички се въртяха и преплитаха,беше прекрасна.
Пеперудата само тръсна крилца,сякаш да поклати глава,но си остана така.Джени се усмихна топло и седна по турски на земята...да ѝ се полюбува.Кой щеше да я търси сега,на никой не му трябваше в момента...ако нещо не беше наред,щеше да го усети.

- Съветвам те - въздъхна русокосия, който потупа спътника си по рамото и понечи да тръгне на някъде - Да оставиш момичето малко да подиша.
- Така ли? Че защо пък да слушам теб? Момчето може да...
"Пипнах го" поне това беше изписано по лицето на русокосия, макар че той старателно прикри това, пък и нямаше кой да го разчете, освен ако не го познаваха добре. "Скоро ще науча истината... За нападението ти... Въпреки че ти нищо не помниш, ще знам защо". На глас каза само:
- Ако ще си пазител, Найто, не виждам господаря или господарката ти как ще те търпят. Найто... Ако още веднъж споменаеш момчето... Ще се наложи хората да изоставят по пътя един от двама ни, защото ще има битка.

Тя се поизненада,когато пеперудата изведнъж хвръкна напред.Кацна върху синия кристал в драконския медальон.
-А,значи ти харесва?-усмихна се отново и се подпря с лакти назад.Кафевите ѝ коси се разпиляха по песъчливата земя.
Тя обаче нищо не разбра от това как връзката между двата медальона започна постепенно да прекъсва...Като нишка,която се опитваха да срежат с нещо тъпо.
-Защо не можеш да се покажеш?Страх ли те е?-наклони глава настрани.

Лилавокосия потръпна, докато онези двамата се гледаха направо изпепеляващо. После затърси из дрехите си малката хитра лисица на медальон, която всъщност беше той и се обърна към Винр.
- Ако обичаш... - драконът първоначално разбра да се прибере и се начумери, после обаче потръпна няколко пъти и вдигна очи към лилавокосия. Поклати глава веднага, щом срещна въпроса в очите му и скочи на крака.
- Ще потърся...