Срам и позор...

Subject: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 10:44 am

Ботушите ѝ потъваха в прахта с всяка стъпка.Шоколадовите ѝ очи зашариха по безкрайната пустош.Стисна дръжката на меча в ножницата на гърба си.
Изгаряше от срам.Как беше попаднала в такава ситуация?Баща ѝ щеше да я убие...Ужас,ако я накажеше пак без ябълки за една седмица,щеше да се побърка този път!Най.ужасната.седмица.някога!
Пое си дълбоко дъх...трябваше да го кара по-спокойно.И да приеме ситуацията с отворени очи...беше се изгубила,след като ги нападнаха някакви бандити.В опита си да избяга се оказа никъде,абсолютно никъде...и,разбира се,с отнесената си приключенска природа,тръгна да се шматка наникъде.
"Ех,че неприятно..."
Е,повдигна безгрижно рамене.Щеше да стигне някъде и после със сигурност очакваше да чуе нещо за местоположението на баща си...той винаги се набиваше на очи,нямаше начин да няма поне по един слух във всяко градче за него.
Продължи напред.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 11:19 am

Какво пък сега...?
Да не би да я бяха последвали?Глупави бандити,кой в правилния си акъл би тръгнал да следи някого в пустиня,без място да се скрият...Продължи да си върви напред,все едно нищо не беше усетила.Но пък стисна дръжката на меча си по-силно.
Внезапен вятър надигна облак от прах и той я погълна.Тримата мъже,които се бяха отделили от групата,за да я спипат,се изненадаха.Поркиха лицата си с ръце,прахта беше неописуемо много...
И тогава всичко стана червено.Пламъци лумнаха около тях,наобиколиха ги.Единия изпищя като момиченце,друг падна назад,третия сигурно си подмокри панталоните и от срам не мръдна.
Онова момиче,то махна с ръка и пламъците ги заключиха.Не ги изгаряха,но можеше да се обзаложи,че се чувстваха като в пещ.Приближи се,с едно спокойно и усмихнато изражение.Взеха я за психопат,защо,о защо,се паднаха на такива?!
-А сега...бъдете добри момченца и ми кажете къде мога да намеря баща си.-приклекна пред тях,пламъците лумнаха съвсем.
Първите двама заминаха-припаднаха от ужас.Третия разтреперано посочи на север.Тя кимна усмихнато,преди да щракне с пръсти...огънят се вкамени.
-Приятно ви излизане.-свали ножницата си на земята,стъпи върху нея и тръгна да сърфира надолу по дюната.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 11:49 am

Протестиращите викове след време утихнаха.Нямаше никакво намерение да ги измъква от там,бяха я прецакали прекалено жестоко,за да може да бъде миличкото същество,което попринцип си беше...Миличко,ама с малко странен смисъл.Не беше от значение.
Свиреше си с уста,докато крачеше весело с разперени ръце.Косите ѝ се вееха назад,все едно беше на разходка!
Деведесет и девет крачки...сто крачки...сто и една,сто и две,сто и-
Пияна ли беше или всичко наистина започна да се клати ужасяващо много.С трудност запазваше равновесие,докато накрая не тупна върху прахта...настръхна,това не беше просто някаква си групичка бандити,щеше да си има проблеми.
Във формата на нещо огромно,змиеподобно,с искрящи жълти очи.То тръгна да съска обезумяло срещу нея...е,сега можеше да си представи какво му беше на онзи,третия бандит.То отвори огромната си паст,всеки миг щеше да скочи да я погълне.
Само дето тя вече си плюеше на петите като заек подгонен от вълци.Не смееше да погледне назад,наистина много трябваше да бяга,че да му се измъкне на това нещо.То изсъска разгневено и започна да плъзга след нея,щеше да я стигне,щеше да я стигне!

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:04 pm

"Глупава... змия!?! Глупава змия ли ме нарече!?!" той отвори едното си синьо око за пръв път от години. Нали точно този един човек му беше заповядал да спи? Сега какво толкова искаше от него? Точно по време на най-сладкия му съъъ... Какво беше това!!? В един миг разбра и прости на мъжа, който го беше нарекъл някъде там "глупава змия". Просто - май беше такава, поне в този един момент. После... после се надигна.
Смътно си спомняше деня, в който се беше наложило да смени господаря си. Смътно си спомняше, че се беше съгласил. Това беше все едно да предадеш клетвата си... Изръмжа ядосан на себе си и хубавия си сладък сън, а после разби печата на глупавия си затвор.
Не беше по-голям от това... чудовище, което нападаше. Драконът, който изникна от нищото, за да захапе тази.. змия или подобно. Да, "глупавата змия" беше всъщност дракон. И беше син.. И странен... И току-що беше излязъл от един медальон...
"Само смей да продължиш" изръмжа повече на себе си отколкото на другото същество и го отблъсна, върнал си закърнелите способности.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:17 pm

Чудовището се опита да изсъска,но се чу някакъв странен къркорещ шум...беше го захапал,все пак,строши му костите.То се поразмята още малко,докато накрая не изгуби последни сили и се предаде.
А момичето...ами,то беше скочило върху пясъка,хванало се за главата,очакващо дъжд от отрова да я разяде.Така уплашена никога не е била,дори не усети как медальона около врата ѝ беше започнал свети или пък как змията накрая взе,че се трясна долу на няколко крачки от нея.
"Признавам,аз му изгорих чорапите...и аз изядох последната ябълка...и аз толкова още мизерии му направих,боже,тате,ще ми простиш ли,когато отида на Оня свят?"

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:28 pm

"Слабак" измърмори синьото същество и се огледа. Ей, виновникът за събуждането му никакъв го нямаше? Сега пък какво? Кой знае къде се беше запилял. Хей, ами ако змията го беше изяла?Глупости, напразни мечти... Естествено, кой ще иска да изяде това малко инатливо същество с намръщена физиономия? Може би само той де, за да му се махне от главата. Трябваше сега да внимава какво ще каже, въпреки че едва ли щеше да има ефект и да е нещо внимателно подбрано като думи.
"Ъ... Змията я няма" успя да измърмори най-накрая като побутна другото същество за да увери и себе си.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:34 pm

-А?-откри едно око,колкото да погледне.
Огромната паст на змията я приветства.
-А!-скочи назад и се дръпна,но пък се блъсна в една синя драконска лапа.Погледна стреснато нагоре...
Мълчание...
Още мълчание...
-Др-дракон?-изведнъж се ухили,може би наистина не беше наред с главата.-Якооооо!

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:38 pm

"Това е добре... Надявам се..." звучеше малко по-успокоен може би. Можеше да се разправя с онова гадно същество, което си позволяваше да си играе с нервите му. Но това същество го нямаше. Беше тук заради нея, не заради него, дяволите да го вземат... "Баща ти ще си изпроси един хубав огън. Кажи ми че змията го е глътнала..."
Какво друго да кажеше... О да, не се беше представил... Но той беше само един дракон... Да, дракон от онзи медальон, макар че се съмняваше тя да го е разбрала.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:43 pm

-Мне.-поклати глава,продължаваше да гледа така нагоре,скоро врата ѝ щеше да се откърши.-Самичка съм,тати не знам къде е...отделиха ме от него,докато се опитвах да надхитря един бандити и да им избягам.Опитвам се да го намеря.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:52 pm

"Бака Маримо" изръмжа отчаяно съществото, но естествено, какво да очакваше от тоя недодялан тъпанар... Добре де, имаше си своите плюсове и много минуси... Ами един от многото странници в последно време. Самият той беше един от тях. Къде се е чуло и видяло да съществува чист дракон, който да говори свободно човешка реч и... е другото някой друг път...
"Баща ти ме събуди... Глупава змия ме нарече... Тъпкано ще му го върна... Макар че сигурно той самият е малко изнервен. Давай да го търсим докато не е паднал в някое тресавище докато си мърмори някъде... Кой знае къде"

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 12:57 pm

-А!Да,добре...-скочи на крака и изтупа прахта от дрехите си.-Благодаря ти,че ми помогна,неглупава зм-ъъъ...тоест...абе всъщност,как трябва да ти викам?
Шоколадовите ѝ очи го гледаха с неприкрит интерес,беше събрала ръце пред себе си...това винаги беше лош знак за човека,или в този случай дракона,от другата страна на разговора...значеше,че нямаше много скоро да го остави намира.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:08 pm

"Баща ти ме нарече Винр" простичко обясни накрая. Поне това му беше първото име от поредицата следващи кое от кое по-ядосано изказани. Колко ли пъти беше се опитвал да го събуди след като веднъж го беше намерил в този медальон... Но това не беше толкова отдавна... "На мен ми харесва"
Като човек... Просто не помнеше истинското си име... Да, той беше човек.. От онези, пострадалите... Да, заради всичко това сега беше дракон. Но не помнеше миналото си. Не му трябваше... Винр му харесваше... Въпреки трудния за разбиране човек, който го беше намерил... с тях му харесваше. По-добре отколкото да се скита сам.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:13 pm

-И на мен ми харесва.-усмихна се още повече и подаде ръка,уж да се здрависа,ама...така де...дракон.-Ааа...ъъ.А!Аз съм Джени,но може би вече го знаеш...не знам,аз да кажа пък,да не изглеждам груба.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:21 pm

"Да.. знам" кимна спокойно дракона, ако изобщо можеше да се усмихва, то го правеше. По принцип можеше да.. се здрависа официално, но дали трябваше да го прави сега или не... Ами ако той не одобреше после щеше да има едни сцени... Я по-добре да не рискуваше. Кой знае къде беше попаднал този глупак... "Той няколко пъти ми напомни че иска изрично да те пазя... Опитвам се"

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:27 pm

-Ехехе...да,и двамата се падаме малко спънати...и големи каръци.Нищо чудно.-огледа го,насочи се към едно от крилете му.-Въпреки,че ако съм на гърба ти доста по-лесно ще ти бъде да ме пазиш,няма да откажа и да вися от опашката ти...така е много по-забавно.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:37 pm

"Стига да не се изхлузиш" предупреди я тхичко, не че беше особен проблем за него, но... О, по дяволите това можеше и да донесе проблеми на господин дракона. Той поне не беше наоколо... Онзи, другия. Трябваше да го търси. Вярно че трябваше да му остави средство за свръзка... Някакво... "И сега трябва да търсим този индивид.. Нека позная... Влачи се в някоя затънтена гора, като се подпира на глупавия меч.. Или плува в някое езеро с някой саморъчен сал... Броди из някое безкрайно поле и си мърмори... Кой знае"

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:39 pm

-Ти колко време си спал,мой човек?-покатери се върху него и се надвеси между двете му очи.-Гори,поля,къде ги виждаш?Няма ги.Знам,че е някъде натам.-посочи на север.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:49 pm

"Силно казано." поклати глава като помисли... Не че ги беше виждал тези неща "Гори е равно на кули от боклуци. Поля равно на гробища... Все някак старите определения трябва да ги запазиш"
На север значи а... Ми къде иначе... Че ако Муртаг не беше на север то къде другаде можеше да е... Така се шегуваше сам със себе си... Той винаги се шегуваше със себе си... Ако можеше да се каже така.
"А езеро е равно на блато с кал... И там съм го виждал, голям цирк"

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 1:54 pm

-Хмм...-имаше право,наистина.-Това,което описа...Кинзоку?Там има гробища от метал и още много други боклуци.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 2:10 pm

"Плюс това е и на север... Може и да опитаме... Разбира се ще ни отнеме доста време, но все пак"
Колкото по-бързо толкова по-добре. Знаеше го от опит. Иначе после оня щеше да му се муси...
"Но ако е там... Въбоще не искам да си представям гледката... Надявай се, че си тананика... Иначе посмъртно няма да го намерим"
Да бе... Едва ли. Но ако дочуеше мелодията дракона можеше и да се ориентира... Едва ли. "Да погледнем..."

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 2:13 pm

-Хай.-кимна и уви ръце около врата му,както каза...беше спъната,да вземе като нищо после да му се налага да се спуска надолу да я хваща.-Няма да пищя,не се притеснявай.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 2:17 pm

"Не, можеш и да опиташ, но не мисля, че е толкова зле..." той разпери крила за да се пробва. Не беше толкова стар, още знаеше как се лети. Да, сега на север. И когато го намереше ще трябваше да се наложи да измислят нещо за връзка. Ъ, не че щеше да му отговори ако го търсеше. Да отговориш на Муртаг - лоша идея. Много лоша. Нека си се мъчеше там... където и да беше.... Издигна се без проблем. Сега, в тази пустощ може и да беше по-лесно да намери някого, който се движи. Освен ако този някой не се беше маскирал на ходеща тенекия без да го иска...
"Да видим какви ги е забъркал баща ти тоя път"

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 2:24 pm

Тихо се разкикоти,като едно дете...
Всичко у нея говореше за детска душичка.Изглеждаше голяма,около на шестнайсет или седемнайсет...но в същото време,дългите коси,веселото изражение,шоколадовите очи...Безгрижното държание и побъркания ѝ мозък...
Приличаше на баща си,без съмнение.

Subject: Re: Срам и позор... Thu Aug 20, 2009 2:36 pm

"Мисля... че знам къде да търся" на север нямаше много кални тресавища. Жалко, щеше да пропусне гледката... Но затова пък имаше "гора"... Ако някой щеше да се губи някъде, то можеше да го направи именно там... Само се надяваше онзи да не си беше залупил на главата някой кош например, че да може да го види от горе...