Сбивания в бара...обичайното.

Вратите изскърцаха звучно,по-звучно от обикновеното стряскащо скърцане.Никой отначало не обърна особено внимание на новите,но от липсата на звук от стъпки повечето погледнаха натам.
Тигър.
Син тигър.
...Това не се виждаше всеки ден.
А още по-малко се виждаше и това,което вървеше до животното.Голямата котка наистина привличаше внимание със сигурната си и могъща походка,с необикновения си цвят и някакъв огън в очите,но...
Дори и едно блестящо перце можеше да привлече стотици погледи.Ангели не се срещаха почти,дори някои ги смятаха за окончателно изчезнали.Момичето вървеше спокойно до приятелчето си,облечено в дълго кафеникаво палто,което го покриваше от-до.Прекалено голямо...Един червеникав шал скриваше половината ѝ лице,но красивите ѝ сини очи компенсираха за това.Ако някой се вгледаха,бяха същите като на тигъра.Дълги кафеникави коси падаха надолу безразборно по гърба ѝ,един златен ореол бляскаше над главата ѝ.Толкова леко стъпваше,дори ниските токове на ботушките ѝ не чаткаха по дървения под.

Второ необичайно явление за днес явно. Защото от най- мрачния ъгъл едни сини очи наблюсаваха внимателно тигъра. Белеещите лапи притискаха един лък под себе си, а върху гърба на вълка бяха облегнати колчан стрели. Много животни много нещо. Чуха се бързи стъпки, някой претича през средата на бара, носейки купа с вода именно към този вълк. Едно малко момче с кестенява коса и кафяви очи, но без блясък, празни, отнесени. На главичката му се разполагаше кожена шапка с пух, която се сливаше изцяло с косата му, а палтото му издаваше пътническия му вид. Забави крачка и си пое дъх, а около него прелетя една черна пеперуда и се скри някъде в ръкава на палтото му, когято постави купата пред черното животно. Момчето наклони глава на страни замислено:
- Какво има?- попита тихо и прокара ръка между ушите на синеокия вълк.

Ангелчето продължи напред,докато тигъра изведнъж спря и обърна глава към детето и вълка.Видимо настръхна,но не започна да ръмжи или да реве.Пое една малка,бавна,предпазлива крачка към детето...не гледаше него,по-скоро се опитваше да мерне пеперудата в ръкава му.
Кестенявото момиче изкара някакъв пергамен от ръкава на палтото си и го вдигна към стената.Парчето хартия само се залепи за дървото,като привлечено от магнит.Една златна нишка се плъзна около него,докато не се превърна в рамка.
Половината присъстващи се изправиха и приближиха да видят какво беше това...Миани се отдръпна мълчаливо,като затърси тигъра с поглед.

Вълкът побутна момчето с моцуна и погледна пак синята голяма котка. Джин извърна поглед, какъв поглед, та той беше сляп, но сякаш виждаше в тъмнината. Прехапа устни и постави другата си ръка върху стрелите:
- Спокойно, Ишизу.- промълви тихо и плахо, а пеперудата пък напусна това му ръкавче и се пренесе в другото, детето сякаш не й обръщаше внимание, или не знаеше че тя е около него. Вълчицата пристъпи по- стабилно с предна лапа и леко се надигна, присвивайки сините си очи.

Тигърът едва не подскочи,когато видя насекомото,но не искаше да нарани детето...то беше толкова малко,сигурно въобще не подозираше какво се въртеше около него.
Ангела пръстъпи към двете животни с неразбиращ поглед:
-Джес,какво има?
Животното само махна с опашка и се снижи съвсем,не откъсна поглед от ръкава на момченцето.
-Спокойно...ние не ви мислим зло,но нещо не е наред с момчето.-посочи го,натъжи се,когато видя празните му очи.-Освен...нали...че е сляпо.

- Не е наред?- повтори с тихо гласче и обърна празен поглед към ангелчето:- Какво имате в предвид, госпожице?- бавно дръпна ръката си от стрелите и загали вълчицата, за да я успокои, явно беше решила, че не иска никой да ги приближава исега изглеждаше раздразнена:- Ишизу, спокойно.- разроши леко козината на врата й, което наисина я накара да легне обратно и да положи лапи върху малкия бамбуков лък.

-И аз не знам,но явно партньорът ми знае...-тя поклати за кратко,преди да погледне голямата котка.-Джес,хайде стига си си играела на голямото лошо котенце,какво има най-сетне?
Пеперудата!Скочи и посегна с лапи към насекомото,без да нарани момчето.Тя тръгна да хвърчи из бара,настана един ужас,защото и тигъра започна да скача след нея...Миани се стресна,сребърен лък веднага се материализира в ръцете ѝ,заедно с една златна стрела.Прицели се.Ето защо!

Вълкът изръмжа и стана рязко, серизоно раздразнен от случилото се, а Джин се уплаши и залитна назад:
- Не, не! Не наранявайте Йозеп!- развика се. Паника навсякъде, особено когато Ишизу разля купата с вода на пода и тръгна след тигъра и пеперудата, която закръжа из тавана почти в кръг:- Ишизу, не и ти!- стисна очи, изправи се и награби своя лък и стрели, насочвайки към една от газовите лампи по инерция, без да е сигурен дали наистина лампата е там. Трепереше, не можеше да пусне тетивата, нямаше ориентация, явно това който му служеше като втори очи сега се опитваше да си спаси тънките крилца от голямата котка.

Миани май беше единствената,която обърна внимание на детето.Тя се опита да извика на тигъра да спре,но никой не я чу.Тигърът за миг заряза пеперудата и тръгна да ръмжи срещу вълка,на това нещо пък какъв му беше проблема?!Щеше да я разкъса на парчета!
Тъкмо се хвърли отгоре върху животното,когато един внезапен изстрел накара всичко да утихне.Двете дивачки замряха,пеперудата се скри,Миани стреснато се обърна към бара.
Мъж.С пистолет.Висок,и той с някакво грамаданско кафяво палто...кафевите му коси падаха надолу по гърба му до кръста,сините му очи строго гледаха към животните иззад квадратните си очиленца.Прибра оръжието и пристъпи към тях,хвана ги за козината по врата и стисна,зъбейки се:
-Ти!Обърни внимание на виковете на детето,вярно,пеперуда е,но то всеки миг ще се разплаче!А ти!-обърна се към вълчицата.-Където и да си си захвърлила акъла,намери си го,защото нападаш агент от Лунния отряд!
Абе тоя прекалено много знаеше,че да бъде от добрите...

Ишизу заръмжа още повече, мразеше да я прекъсват, изобщо май мразеше много неща наоколо. Джин стисна очи и поклати глава:
- Йозеп, веднага се покажи!- извика, поне до колкото можеше и онази черна пеперудка се появи от зад един шкаф, като кацна на нослето му. Джин беше още по- стреснат:- Агент...?- прошепнаи примига, не че имаше особен смисъл, но знаеше кои са Агентите и коя е пеперудата, това беше лошо, пък и провинението на вълчицата. Как щеше да си пати, ако тези които сега го търсеха със сигурност, го намереха. Свали лъка и въздъхна. Сви устни, това май значеше нещо за Ишизу, защото тя се укроти и скочи от плота на бара, насочвайки се към момченцето, а щом го стигна... колко големи можеха да стават вълчците всъщност? Колкото коне, приблизително? Поне тя, тя увеличи размера си многократно и захапа детето за яката на палтото, казвайки го на гърба си мигновено. Той се усмихна едно невинно и махна с ръчичка:- Съжалявам за неприятностите.- проговори преди вълкът да се втурне бясно към вратата, а пеперудата да предпочете да лети след тях, вместо да се вози.

-По дяволите,откаченяци!-просъска мъжът,тигърът му се изплъзна и тръгна да ги гони.
-Ямеро!-момичешкият вик последва две стрели,по една на всяка страна на вратата,преди да успеят да се измъкнат.Една бариера им препречи пътя,ако тигрите можеха да се хилят,доволно щеше да се усмихне на това,че вълчицата си разби носа в него.
Миани изстреля още една,която улучи животното,но не го рани...магиите на ангелите бяха странни,просто я накара да замръзне,нищо повече.
-Моля ви,нека решим всичко това мирно и спокойно.-тя се приближи.-И под мирно и спокойно,Джес,искам да кажа да се оттеглиш.
Животното недоволно се отдръпна,изгаряше от желанието да раздере този вълк на парчета.Онзи с пистолета,той рязко се обърна към публиката,която си бяха събрали.Всички се сепнаха и се юрнаха обратно по местата си,кой при бара,кой по и под маси.
-Няма да ви нараним,но ще ни предизвикате,ако пак опитате това.Ако не желаете да предадете пеперудата,то тогава ми дайте обяснение защо...

Очите на Ишизу просветнаха гневно и единствено успя да тръсне глава, преди да се вцепени. Джин потръпна и отново вдигна лъка си:
- Йозеп, наставления.- прошепна и пеперудата се настани на кичур от косата му, точно над ухото, все едно наистина да му дава наставления и да го насочва, а думите на Джин повече звучаха като нареждания:- Той не е враг, затова. Ако вие искате да го заловите, няма да ви дам, той ми е приятел и ме пази, Ишизу също. Ккаво искате от нас, като ние сме просто скитници?

-Ако е така,защо не се материализира?Всяка пеперуда има човешки облик.-изгледа ги сериозно.-Искам да знам какво прави той при теб и какво толкова те убеждава,че накрая няма да те изиграе...пеперудите са коварни и лъжливи.
Онзи се приближи до тигъра и положи ръка на главата му,животното го изгледа ядосано и разтърси глава.Той отново я сложи,все едно въобще не беше реагирала,без да отмества поглед от детето.
-Спокойно...не се ядосвай.-прошепна ѝ тихичко.

Не каза нищо, свали лъка напълно, а черното крилато отлетя и закръжа от едната страна на Ишизу, след миг сякаш се пръсна на милиарди прашинки, сред които се появи и въпросният човешки облик. Изцяло обвит в черно, дрехи, ръкавици, коса до кръста и една метална маста, покриваща устата му. Единственото различно бяха ледените сини очи и бледата кожа. Вдигна бавно ръка и я постави върху тази на Джин, като така го убеди да пусне и тетивата на лъка си:
- Себеподобните ми правят много лоши впечатления.- проговори със сериозен и студен тон, а нищо не премина през лицето и очите му:- Наредено ми е да пазя Джин, когато предприема скитане сам.
- В повечето случаи сме група... малко като племе.- усмихна се развеселено при няколко спомена, но бързо прие отново сериозно и уплашено изражение.

-Наредено?-Джесика започна да ръмжи срещу този индивид,но пък хубаво направи,че не му се нахвърли насреща.Миани продължи с въпросите.-От кого?

Чернокосият погледна за миг към тигъра, все същото изражение, нищо нямаше в този човек, нищичко. А след малко върна погледа си на Миани и затвори бавно клепачите си:
- От един ангел.- отвърна спокойно, Джин потръпна и обърна глава към него, стреснато, невярващо:
- Йозеп... вече не е необходимо.
- Такива са нарежданията, изпълнявам ги.- отвори очи и пак погледна кестенявото момиче:- Джин е дете, което при определени обстоятелства може да вижда душите на живите същества, доброто и злото. Не очаквам да разберете.

-Не очаквам да разберете ли?!-опа,то козината,опашката и ушенцата изчезнаха,пак беше синя...сини коси,прави като неговите,бледо лице,сини очи.-Миани,дай ми ги тия проклети стрели,ще му ги навра в гърлото!
-Онее-чан,престани!-дръпна се и отблъсна ръката на сестра си.Джесика само се смръщи,скръсти ръце и се обърна обратно към тримата.-Моля ви,просто ни обяснете по-подробно,как трябва да ви го кажа?!Наистина няма да разберем,ако не ни кажете,а не можем да ви пуснем,ако не ни стане ясно!Аз съм ангел,дявол да го вземе,толкова ли е трудно да ми се доверите?!
Изглеждаше по-разтресена и разтстроена от мъничкия върху вълка.Шио поклати глава,Боже...ангелите можеха да бъдат толкова чувствителни.

- Аз ще...
- Просто запази спокойствие, Джин.- погледна го Йозеп и махна ръката си, като погали Ишизу леко:
- Теб няма да те послушат. Йозеп, отдръпни се!- ново нареждане явно, защото чернокосият остана безмълвен, отпусна ръце и отстъпи крачка назад. А момчето пък погледна с празни очи в посоката, където до преди малко беше тигъра, сега синекоса млада жена, мигна няколко пъти и се обърна към Миани:- Ангел сте, но сте и агент, ние не можем да се доверим на агенти. Никога не говорите истината и искате да ни отнемете свободата. Ние сме свободни, скитащи, макар и живеещи в мизерия ни е по- добре така, поне имаме свобода, волност и не ни задължават да спазваме никакви закони. Нашият ангел обичаше свободата, той ни събра и ни поведе, той и брат му ни осигуряват нормалния живот навсякъде, където и да отидем. Те двамата ни пазят, а Йозеп им дължи нещо, затова пази мен и е моите очи, когато съм извън групата, а без Ишизу пък изобщо не ми е позволено да тръгвам където и да било.- очите му се разтрепериха, сякаш всеки миг щеше да се разплаче. Нормално май, беше едва на девет.

Ти ще страдаш,момиче,ще страдаш до края на съществуването си.
-Миани?!-Джесика изведнъж се стресна,когато момичето пое една сигурна крачка към тях.-Миани,какво правиш?!
Издърпа едната стрела от дървото.После и другата.
-Искате си свободата значи...-хвана и другата,в тялото на вълчицата.-Вземете си проклетата свобода.И никога повече да не съм ви видяла...
Издърпа и нея,магията се превърна в прашец.
-Махайте се!-изкрещя.

Крясъкът го уплаши още повече, разтресе го и това беше крайната точка. Не понасяше виковете. Стисна очи и покри устата си с ръце, а от клепачите му се стекоха червено- черни сълзи:
- Джин, недей.- погледна го, но явно на този му липсваше сърце
- Йо... Йозеп... боли... боли...- целият се разтреше, че дори Ишицу се снижи съвсем и обърна леко глава, като го близна по челото, но нямаше ефект.
" Е, хубава работа сега. Джин, успокой се, ще стане по- зле..."- нечий глас озвучи бара, малко наподобяваше ехо и идваше от вълчицата.
- Ие.- сълзите се увеличиха и чернокосият го свали от гърба на черното животно, като го прегърна, така че да опре чело на рамото му и сълзите да попиват в неговите дрехи, оставяйки червеникави следи.

Джесика погледна ужасено към ангелчето.Тя съвсем изключи,пребледня.Разтресе глава,хвана се са косите и се скри зад белите си криле.Изчезна,изпари се,като остави няколко бели блестящи перца след себе си.
Синекосата омекна и поклати глава.Повдигна една от следите и се приближи.
-Винаги помагат...-доближи го внимателно до лицето на момченцето.-Ако познавате ангел,значи знаете.
Шио се плесна по челото,егати сапунката...Поклати глава и мина покрай всички,излезе си.Сълзи и викове,не му трябваше повече.Пък и не му се мислеше как се побъркваше онзи ангел.

Момченцето вдигна глава от рамото на Йозеп, който просто мълчеше, и я погледна, а очите му... те бяха бели, чисто бели, без абсолютно нищо в тях, само че сега сълзите станаха чисто червени и Джин пак стисна очи:
- Всичко е наред, Джин.- проговори и отпусна едната си ръка, така че детето пак да погледне синекосата и да кимне плахо с глава, поемайки перцето и доближавайки го до лицето си, сякаш искаше да го прегърне и ако не беше толкова малко, щеше да го направи:- Да си вървим.
" Беше грешка, че тръгнахме без разрешение... сега братята ще има да ни мърморят."- вълчицата тръсна глава и се насочи пак към вратата, като изгледа Джсика спокойно, все едно не се бяха сръфали преди минути.

Тя не отвърна на погледа ѝ,пък и по-добре,че накрая щеше да изхъска като котка срещу нея.Агресивно същество такова...Обърна се към наблюдателите,скръсти ръце и всичките се сепнаха...пак.
-Та,след като можете само да гледаде,сами ще си намирате пътя до Царството.Умници.-изцъка с език,преди и тя да се изпари.

- Само лоши неща нося.- заговори, щом сълзите му спряха, всъщност сякаш се върнаха обратно в очите му, а те пък си върнаха шоколадовия цвят.
- Не говори така. Просто дете си.- чернокосият го пусна на земята, а Ишизу върна нормалния си размер за вълк.
- Сега как ще се приберем? Стъмва се и сигурно ще трябва да се скрием някъде?
- Ако е наложително, ще го направим.
" И без това няма да ни е за първи път. Само, че... не знаех, че ангелите могат да викат. Нашият не..."
- Нашият вече не е такъв ангел, какъвто беше някога.
Джин кимна бавно и хвана ръката му, май беше по- добре така, когато той беше като човек, не като пеперуда.

Седеше върху покрива на някаква полусрутена къща,далеч от онова никакво заведение,да не я намери никой...освен сестра ѝ,тя винаги знаеше къде беше,не можеше да направи нищо по въпроса.Свила се,стискаше зъби през болката...Да бъде ангел не беше толкова лесно,колкото някои си мислеха.Крилати,малки и невинни,безгрижни и щастливи...Ха!Що за глупости.И за това,че си позволи емоциите ѝ да я превземат и извика,за това,че причини болка на онова дете,то нищо не беше направило.Но думите му бяха толкова остри и болезнени,какво можеше да направи?Можеше мълчаливо да изтръгне стрелите и да ги пусне да си отидат,впрочем,но не го направи.
Затова нито съскаше,нито охкаше.Изгаряше я отвътре,като огън,Свещения огън.Заслужаваше си наказанието,щеше да го изтърпи.