Малко- голямо сборище.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 2:13 pm

- По принцип не могат.. Дори е невъзможно за човек... - той замислено вдигна малкото драконче пред очите си, то оставаше потъмняло и сякаш необитавано както винаги беше било... преди всичко онова да се случи - Едно момиче го накара да влезе вътре. Нещо като магия, както го наричат сега. Аз така не мога, мога само да използвам нещо червено и музика.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 2:18 pm

Вълчето се опита да го стигне,но инъче щеше да се изплъзне.Пак онази...с очилата се появи,явно пратена от шефката си.Държеше в ръка същия медальон,само дето беше на Дженифър.
-Ето го твоя.-подаде го на животинчето,то бързо си го грабна и захапа верижката.Стисна го с лапички така,сякаш нямаше да го даде на никой,щеше да хапе и дращи,докато не си остане само при нея.

-Мне,нищо не ми е казвала,което да засяга теб.-скръсти ръце и погледът ѝ поумекна.-Не ми казвай,че весело същество като теб също има проблеми...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 2:26 pm

- Умно жимотинче.- подсмихна се бабата:- Скрийте се ако искате в някоя палатка, аз докато будя единя от братята, за съдействие.

Акихико трепна и я погледна:
- Проблеми? Какви проблеми?- ухили се до уши, както винаги и се изправи:- Синьо коте, как е ангелчето?- нещо му сатна така изведнъж, свил ушета назад някак плахо.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 2:30 pm

- Хубаво - махна с ръка той и остави синджирчето, както му викаше да тупти и трепери върху врата му. Така беше за пръв път. Хубаво, можеше и да поумнее. После се оттегли, не беше особено ориентиран тук така или иначе, рано или късно може и да се шмугнеше някъде. Нямаше с кого да си.. говори.. значи можеше и да е по-послушен

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 2:36 pm

Джени шмугна главата си между своята си верижка,завъртя се пак на кълбо-ставаше ѝ навик-и тръгна да заспива с лапички,положени върху медальончето...сякаш искаше да го гушне.

-Ангелчето стана на котенце.-погледна го странно...но пък щеше да го остави намира.-Яяя...иди да го видиш,май се поодряма в онази шатра.
Следващите няколко минути щяха да бъдат грандиозни...беше сигурна,че Ника щеше да стане по-червен и от домат,само трябваше да пуснат Акихико вътре и щеше да настане пълна суматоха...както попринцип трябваше,беше прекалено тихо.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 2:45 pm

- Станало на котенце, като... като...- потърка чело замислено:- Пак заб... не, нищо... шатрата!- ухили се невинно и се насочи натам, направо припкайки като същинско хлапе, но сега му липсваха обеците от ушите и нямаше какво да дрънчи след него. Генкай го изгледа, но пък не го спря, а даже се разхили предварително.

- Ако ви трябва нещо, само кажете.- един рус вампир надникна в палатката и се усмихна леко:- Каквото и да е.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 2:59 pm

Джесика за нищо на света нямаше да пропусне това,затова тръгна след некото с една разсеяна крачка.Свирукаше си ей така с уста,но когато наближиха шатрата,замлъкна.
Вътре котенцето все още спеше сгушило се върху гърдите на Ника.Мъркаше едва-едва,като някакъв хипнотизиращ звук.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:12 pm

Той беше изненадващо спокойне, с една ръка на котенцето, другата на чулото му, напълно отпусната. Имаше едно детинско излъчване в момента, докато онова белокосо не се изкряска:
- Уааааа, колко сладка картинка!- и всички в шатрата едва не подскочита, то даже Ишизу се разхили и покри муцуната си с лапи, а Нава залегна зад нея като все едно дебнеше. Чревените очи на брат му светнаха гневно и се забодоха в некото:
- Побърка ли се пак нещо?
- Ама... ама, това е ангелчетоооо... и то сега е котееее...- още малко и щеше да си запее нещо, докато Ника започваше да се потриша бясно:
- Акихико... разкарай се!
- Само да го пипна, само малко... ангелче- коте... оле, оле... ми то е толкова мъничко, а ти така си го гушнал, все едно си е само твое. Не се излагай, шефе, правиш се на скръндза.- приклекна и размаха опашка весело:- Хайде де, шефе, само да го погаля мъничко, то като беше ангелче му мърках, все пак, сега пък то на теб ти мърка... значи те харесва, трябва да се радваш, че то те харесва, а ти него?
Ника изцикли очи за момент и докопа със свободната си ръка белите му кичури:
- Сти...
- Харесваш го, иначе до сега щеше да си го пуснал и да си ме заскубал с две ръце!- изхили се гласно:- Или не... пречупил си се?
- Млъкни бе!

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:19 pm

На Джесика краката ѝ се вдияха през изхода на шатрата,когато тя буквално се изтърси долу на земята от смях.Котенцето не разбираше от каква файда се караха двамата,опита се да се измъкне от ръката на Ника,за да може Акихико да я погали и да се усмири,но не можеше и милиметър да мръдне.Измяука към Ника,ама кой да ѝ обърне внимание...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:24 pm

- Пречупи се! Мен не можеш да излъжеш! И аз като станах котка за първи път ти се пречупи, за малко но се и усмихна!- разсмя се весело и се усмихна още повече. Нава стискаше козината на вълчицата исе заливае да се смее скрито, докато Ника амо се чудеше как да си поеме дъх и какво да му направи на това нещо:
- Ще ти откъсам главата, ако не млъкнеш!
- Признай си... имаш слабост към котета, ангелчето те покори, отне ти сърцето, загубен си... къде са купидончетата?
Ишизу не издържа, захапа елокосия за ръкава и го извлече от там, докато не са му потекли сълзи от смях.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:29 pm

Чакай,какво?Покоряване,отнемане на сърца...добре,че котетата не можеха да се изчервяват,но за сметка на това се сви засрамено от думите му.Стисна очички,можеше да чуе сърцебиенето на Ника и съвсем настръхна.
Джесика навън удряше с юмруци по земята,смееше се без глас,не можеше дъх да си поеме.Аманда ѝ се блещеше от другата страна на лагера,почти нищо не можеше да накара синекосата да се пръсне така.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:39 pm

- Махни ми се... от очите, моля...- пое си дълбоко дъх, сякаш като за последно и сведе глава, нямаше оправия с това белокосо котараче, когато решеше да говори. В повечето случаи все небивалици, но винаги успяваше да накара и напълно непознати да се засрамят:
- Стига бе, шефе, и няма да ми дадеш само веднъж да погаля котето? Ама, че егоист и ревнивец си. Ами ако те подкупя, ще ти донеса много перли, като тези които колекционираш, ще стане огромна огромна колекция!- вдигна ръце нагоре и очичките му светнаха.
- Вече няма колекция, Акихико и не съм ревнивец!- извика се и стисна зъби, но котето все така си го държеше до себе си.
- Няма? Че защо така...- огледа се с нацупена устичка и тъмносините му очи се спряха на червения кристал, украсен с перлите и порцелановото лице на Миани вътре. Нещо като ток сякаш премина през него и го остави да зяпа безизразно в пространството:- Оу...- оклюма ушички, а опашката му спря да се клати весело.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:43 pm

Котето упорито се опита да скочи...той колко силен беше?!Не ѝ хареса как изведнъж Акихико се омърлуши,проследи погледа му и чак тогава обърна внимание на ковчега.
Това...за нея ли беше?Замръзна,остана да го гледа с големи сини очи.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:49 pm

- Хей!- извика му пак, тези няколко секунди на мълчание от Акихико бяха характерни само за едно негово състояние, и го удари с някаква черупка от мидичка, явно още имаше по джобовете си. Белокоското тръсна глава и го погледна въпросително:- Тя ще се оправи, това коте е само временна форма, скоро ще я върнат в тялото й.
- Ковчег.
- За защита на сърцето й е, случайно някой да не реши да го открадне.- сега като се замислеше, да казва това така пред Акихико, не беше много подходящо, защото котаракът се ухили пак идиотски:
- Значи ти пазиш нейното сърце, докато тя покорява твоето? Романтично, шефе, не знаех че си такъв!
Ника настръхна още повече, ето му я тъпата грешка в думите:
- Изчезвай!- и го замери с още няколко мидички. Които наистина го изкараха от там, почваше много да ядосва червенокосия, но не това го накара да си излезе, а гледката и щом пусна плата на шатрата след себе си, усмивката исмеха му секнаха и пак се омърлуши.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:53 pm

Котенцето се сви на малка топка и скри муцунка с лапички,просто не искаше да се показва...ако зависеше от нея,досега да се беше шмугнала някъде,ама той не я пускаше!
-Ей...Акихико?Еооо?-на Джесика вече не ѝ беше толкова смешно,когато го видя.Размаха ръка пред лицето му.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 3:57 pm

Той сякаш чак сега преосмисли някои от думите на некото и поотпусна котето, като съвсем легна назад и покри очите си с ръка:
- Глупав Акихико, не биваше да виждаш...- промълви тихо и стисна зъби.
- А? Охайо!- усмихна се, сякаш сега за първи път я виждаше днес и така я и поздравяваше.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 4:03 pm

Котенцето жално измяука...опитваше се да изкара тези неща от главата си,не,не биваше да вярва на тия глупости.Акихико просто приказваше,той все такива неща приказваше...не трябваше да му обръща внимание,не.
-Добре,на тебе ти има нещо...-хвана го за ухото лекичко.-Защо си такъв омърлушен...за дето Ника те изхвърли ли?

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 4:08 pm

Погледна я през пръсти за малко и въздъхна:
- Сега какво? Човек не може да поспи малко... покажи ми какво искаш?- промърмори сънено и се изправи на лакти.
- Ие, нищо си ми няма...- размаха ръце пред себе си невинно:- Шефа Ника има право, а и...- сви ушета до клавата си съвсем:- Момичето в в кристала... не изглеждаше да спи.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 4:14 pm

Животинчето разтърси глава и реши от сега нататък да си кротува.Просто пак се покри с лапичките си и повече не гъкна.
-М?А,това ли...-усмихна се изведнъж.-Спокойно,тя наистина не спи.Тялото ѝ ще се излекува и тя ще се събуди такава,каквато си беше преди.Само дето не знам колко доволен ще бъде шефа ти.-надникна лекичко в шатрата.-Защо си се притеснил така за Миани,след като тя вече е добре...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 4:16 pm

- Миани?- повтори замислено:- Значи така се казва? Е, щом ще се излекува, значи няма защо да се притеснявам, помислих си, че е... сещаш се, онова, най- лошото.- вдигна рамене и погледна шатрата.
Той отново се отпусна назад и затвори очи, главата го болеше вече.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 4:21 pm

-Ами тя беше,ама...абе дълга история.Хайде сега да ти намерим едни нови обички,че без тях не си толкова чаровен.-щеше да му върне усмивката,по един или друг начин.Разтърка му главата с юмрук,преди да се насочи към някои от предишните ѝ колеги.
Пак замърка...еми какво да напави,щеше да мърка!Беше котка,щеше да мърка колкото ѝ се мъркаше,това беше положението...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Mon Aug 24, 2009 4:25 pm

- Обечките?- пипна ушетата си и сви устни, беше забравил:- Ама тях наистина ги няма.- но какво ли сега щеше да мисли за обечките, последва сикеносата с едно силно мъркане, от вътре си му идваше просто. Сега пак щяха да му се чудят на причината за мъркането, май не го закачаха по главата често:- Ам... извинявай... името ти, не се сещам?- попита плахо.
Ника пак погледна котето, влудяваше го и яда на дребния белокоско му мина бързо, но пък му се приспа още повече:
- Ама, че работа.- проговори тихо и пак погали животинчето, какво да правеше, наистина вече не можеше да си сдържи радостта, поне не я показваше открито, никога не беше даже и беше под въпрос дали някога щеше да я покаже, така както други.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Tue Aug 25, 2009 3:38 am

- Това което ми трябва на мен го няма - промърмори онзи, добре де можеше и да поспи малко. Във всеки случай, тук си беше прекрасно за сън, сгушил се досущ като лисица. Рядко имаше тази възможност... Можеше и да я загуби, все още нищо не се знаеше. Драконът също изглеждаше успокоен... Във всеки случай не като в самото начало.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Tue Aug 25, 2009 3:49 am

-Джес.-погледна го за миг с крайчеца на окото си,започваше сериозно да я притеснява...после как щеше да разпитва Генкай.-Хей,Вер!
-М?-очилатката весело повдигна поглед от един механизъм,който се опитваше да поправи.
-Можеш ли още да оформяш пръстенчета и обечки?
-И питаш.-и тя беше една отрупана с дрънкулки,само като наклони глава,всичко се раздрънча.

Къде се оказа тя и как...не разбра въобще.Явно този медальон беше прекалено странен,защото я прати точно пред един заспал син дракон.Вълчето бързичко скочи на милиметри от муцуната му и за момент го подуши.Близна го едва-едва,преди да се свие пак на кълбо,повече приличаше на една шоколадова пухкава топка,от колкото на нещо друго.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Tue Aug 25, 2009 3:56 am

- Е, добре... ако решите, подвикнете, ще съм наоколо.- кимна няколко пъти и се измъкна от там.

- Ха... наистина ли ще ми направите?- усмихна се детински и очичките му се разтрепериха. За котарак смятан за сравнително няколко години по- малък от братята, беше по- скоро като хлапе на възрастта на Джин.