Малко- голямо сборище.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 6:20 am

Тя не му отвърна по никакъв начин,само приклекна пред него.Разпери снежнобелите си криле и изтръгна две-три перца от едното.Накара го да дръпне ръката си от раната върху рамото.И ги притисна към тях.Отскубна още няколко,болеше с всяко перце,но го направи и притисна и тях към раната.Ако не я излекуваше напълно,то поне...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 6:32 am

Проследи действията й с поглед, усмихна се и хвана ръката й, като поклати леко глава:
- Не е нужно да раняваш себе си, заради нещо толкова малко, което ще мине след време и само. Трябва да си пазиш силите. Но все пак благодаря.- пак я погледна или по- точно ореола и накони глава на една страна:- От къде идваш?

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 6:36 am

-Ами...ние...-сепна се,когато я спря,крилете ѝ бяха настръхнали от леката болка.
"От никъде."-тигърът се приближи предпазливо и спря зад нея.-"Мотаехме се без дом из пустините."
Като агенти...тази част малко я пропусна.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 6:41 am

- Разбирам.- отвърна все така спокойно и пусна ръката й:- Не се тревожи, свикнал съм с такива неща. Аз съм Нава.- усмихваше се все така мило, а кристалните му очи се преместиха от кестенявото момиче към тигъра.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 6:57 am

"Джесика...А тя е Миани."След което я захапа за яката на палтото и я дръпна назад.-"Съжалявам...ще Ви оставим да си починете сега,хайде,Миани."
-Х-хай...-момичето откъсна очите си от него и спести на тигъра усилията да я влачи навътре към лагера.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 7:03 am

- Вчера са се присъединили.- от къде успя да се появи пък този, гледаше брат си злобно, толкова смръщено, а ръцете му стиснати в юмруци трепереха:- И стига си е усмихвал така безгрижно! Иде ми да те убия!- извика, приближавайки се към него и хващайки го за яката, като го вдигна от земята набързо:- Проклет глупак! Никога не мисли, хм?
- Ника... какво толкова...- заговори, опитвайки се да е все така спокоен, но стисна очи, когато червенокосият го дръпна нагоре, рамото болеше.
- Какво толкова ли? Ще видиш...- стисна зъби, Йозеп и Андори предпочетоха да се отдръпнат, не искаха проблеми, а те очевидно се задаваха, щом двамата братя пак бяха тук.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 7:09 am

"Недей да се месиш,дете!"
След като ѝ викаше така вече,значи и тя беше на ръба.Миани без малко да метне една стреличка срещу Ника и пак да се развика,но какъв смисъл имаше от това.Само драма...
-Но...той също е...
"И какво от това?И вълчицата сигурно може да се превръща в човек,но това не ме подтиква да ѝ пазя козината."
-Но него го боли...
"И мен ме боли,главата и то от теб!"-задърпа я съвсем.-"Аргх,къде е оня котарак,да ти отвлече вниманието!"

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 7:19 am

- Нужно ли е да правим изпълнения толкова рано?- впи сините си очи в неговите.
- Не ми пука! Писна ми! Хич не мислиш...- смръщи се още повече и стисна яката по- силно:- И казваш, че разбираш? Точно ангелите нищо не разбирате както трябва! Самозалъгвате се и се опитвате да лъжете и околните.
- Ще събудим всички.
- Преди това ще съм те поставил на място!
- Ти ще си изпатиш повече.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 7:28 am

"Миани,не!"
Момичето не успя да се измъкне,но пък за сметка на това сребърния ѝ лък и стрелите се материализираха право в ръцете ѝ.Изстреля една,която накара Ника да пусне белокосия и да излети крачка в страни.Не го рани,нейните стрели никога не минаваха през кожата,дори не я пробождаха,спираха на милиметър от нея.Другата я заби в земята зад него,трета и четвърта от двете страни,и последната прехвърча над главата му и се забучи пред него.
Оказа се затворен под решетки от светлина.
-Като си толкова устат и не ти дреме за брат ти,измъкни се сам!-изкрещя ядосано,започна да боли пак.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 7:37 am

Погледна я с разширени очи, в които пламна ярка светлина:
- Това момиченце си мисли, че...- червени пера пак се разхвърчаха около него, но този път с друга цел. Сякаш не му пукаше къде е и какво прави, а силите на перата му просто разбиха решетката:- Безобидно.- процеди и скръсти ръце:- Пръво се отърви от ореола си, пък тогава пробвай да си мериш силите с мен! Особено пък да се бъркаш в личните ни работи. Все си мисля, че ако сестра ти беше поела на своя глава да търси нещо някъде си, преследвана от цяла банда Нощни пеперуди, а ти беше казала да се погрижиш за цяла банда невинни и безсилни, като тези от лагера, и ти щеше да искаш да й строшиш главата, щом я мернеш.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 7:45 am

-Аз не съм като теб.-погледът ѝ се изостри опасно.-Аз никога не бих тръгнала да крещя на Онее-чан,когато е ранена!Егоист такъв,преди да започнеш да си изливаш гнева,помисли малко за него!Той ти е брат,да ти се невиди.
-Ти...-Джесика беше набарала Акихиро над лакътя и го затегли към сценката.-Не ми пука какво трябва да направиш,мъркай,ръси глупости,ако щеш ѝ се метни отгоре,накарай я да млъкне!

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:02 am

- То ти личи каква си!- продължи със същия злобен висок тон:- Явно до сега си живяла все под нечии грижи, не си способна да разбереш, малко ангелче...
- Ника...- въздъхна белокосият:
- Все пазена...
- Ника, спри...
- Глезена...
- Достатъчно!
- Тук има нещо странно...- на Акихико не му трябваха молби и нареждания, всичко си му идваше от вътре:- Ника си изкарва гнева на всеки, който му говори така, дори и убива, нея я щади... това е нетипично, чувства слабост... Няма да нарани ангелче Миани, не може, но... шефе, защо така бе?
Червенокосият се сепна за миг и го изгледа:
- Какво искаш да кажеш, по дяволите?!
- Че се боиш да й посегнеш, затова само говориш. Ама защо?
- Защото тя все още има ореол, това е символ че е още прекаленно невинна дори за него и желанието му да я нарани физически се губи.- отговори Нава, вместо брат си и въздъхна пак.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:07 am

-Той само да ми посегне,ще го изпържа жив!Демон!-излая в отговор,хич не беше поласкана от каквито и да е слабости.
Разпери криле,уви ги около себе си и от нея нищо друго не остана,освен перца.Джесика отчаяно покри лицето с ръце,защо бе,защо все така се получаваше?!Идеше ѝ да се метне от някъде.
-Ще се върне скоро,сигурно се оттегли някъде на тъмно и тихо.-този път нямаше да успее да я намери,заради присъствието на Нава нейната аура не се открояваше толкова,колкото преди.Тревога разтресе системата ѝ,но нямаше какво да направи...тя щеше да се върне.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:19 am

- Да прави каквото ще!- отвърна троснато и погледна брат си, само че получи едно бяло перо през лицето стисна очи:
- Никога няма да спреш да се държиш така с по- младите от теб, нали?- беше сравнително ядосан, тона му беше суров и прекалено сериозен.
- Не ми и трябва! Тя е неспособна да прекрачи всички граници и да се отърве от ореола си, това винаги ще я превръща в потърпевша. Ти трябва най- добре да схващаш!- обърна се към синекосата:- Не очаквай сестра ти да свикне със живота на скитница, тя може само да следва нечии правила и да мисли, че са правилни. Ако двете бяхте така свързани като нас, двамата, тогава със сигурност вече нямаше да сте сред живите, защото нейните болки щеше да ги чувстваш и ти, независимо къде сте и на какво разстояние сте една от друга, а в случая че едната е на прага на смъртта, другата също ще бъде... тогава по- слабата ще си отиде бързо и ще повлече и другата със себе си...
- Печати на греховете.- пророни Нава и присви устни.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:24 am

-Странно,че на мен не ми е нужна такава връзка,за да осъзная как се чувства тя.-погледна го сериозно през рамо.-Аз имам мозък,умник,и сърце,за разлика от теб.Беше грешка да я вземам тук...
Насочи се към дърветата,може би беше там...всъщност можеше да бъде навсякъде,което я накара да се притесни съвсем.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:29 am

- Да осъзнаеш да, да предполагаш също, но никога и да чувстваш наистина. Огромна разлика, явно и ти разбираш толкова, колкото и тя.- тръсна глава, какво ли се занимаваше, и без това беше неразбран от никого, дори понякога и то брат си:- Щеше бързо да ми мине, ако не се беше намесила, ти си виновен този път!
- Запази си бъдещите коментари, че започвам да се чувствам по- зле.
- Знам.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:39 am

Продължи си напред,какво пък толкова щеше да спечели,ако продължеше да си хаби нервите по него и неговите теории?Човекът просто си просеше за един стикер "ЗАДНИК" през челото,нямаше какво повече да коментира...
Вървеше през дърветата,оглеждайки всяко ъгълче,клон,корен,всичко.Нямаше и следа от нея.Не се тревожеше дали щяха да тръгнат без тях,имаха още много да събират,пък и без това щяха да си тръгват...Наистина не биваше,сега пък и щеше да си има проблеми и с Царицата.Кошмарна ситуация...но щяха да се измъкнат.
-Миани?Мианииии?
В тъмното на клоните не забеляза двете пеперудки.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:49 am

- Ще я потърсиш ли?
- За какво ми е?
- Сам каза, беззащитна е.
- Гледай си работата, Нава, с ангелчета нямам нищо общо.
- Ще ме караш аз да я търся тогава, така ли?
- В това състояние, не си го и помисляй!
- Знаеш, че не ме интересува. Тя е като мен, а някога виждал ли си други... ангели?
Ника зцъка с език:
- Щом искаш.
- Усещам аурата й, няма да ми е трудно да я намеря.- усмихна се белокосият и раздвижи малко рамото си:- Вече минава, тя опита да ме излекува и явно е имало ефект.
- Опитала е?- погледна го изненадано:- С перата си?
- Да. - кимна и стана, седяха на земята, под един нисък навес със спускащи се като завеси от три от страните му:- Ще се върна скоро, ня тръгвайте никъде, но бъдете на щрек, не знам дали не са успели да ме проследят... пеперудите.
Червенокосият не му отговори, остави го да излезе и да се изпари в познатия вихър от пера, бели пера.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 8:56 am

Още пеперудчовци ли?Въздъхна тежко,наистина,окончателно реши,след като намери сестра си,да се махат...
-Случайно да сте видели едно малко,дребно,със златно кръгче над главата и крилца?-то какво ги питаше,сякаш щяха да ѝ кажат.
-Миани ли изгуби този път,бе,Джес...аз какво ти казах,абсолютна безотговорница си.
Този глас...накара я да настръхне до неузнаваемост.Обърна се бледа назад,за да се срещне с празните черни очи и черните коси на една от двете 'пеперуди'.Другата пърхаше около него,той се усмихна лукаво и пое крачка към нея.
-Не,аз те убих тогава...аз те убих,ти...ти не си истински!-тя пък започна да отстъпва.
-Не ме уби,рани ме.-спря се на крачка разстояние от нея.-Доста сериозно,признавам...но съм жив.Липсваше ми,Джес...
-Проклет да си!-изведнъж нещо в нея прещрака,тя се разтрепери съвсем и стисна ръцете си в юмруци.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 9:04 am

И той пак остана да чака и да пази, така ли? Не му се живееше направо, но и да искаше да отиде на оня свят, не можеше да го направи сам, това му беше сериозен проблем. Въздъхна и стисна очи, вълчицата пак се мяркаше около него, този път служейки му за облегалка, а двете пеперуди пък дремеха кротко на ушите й. Но изведнъж начубри тези уши и се надигна, като накара пеперудите да попърхат малко с криле, преди отново да се успокойти да застанат мирно:
- Хм, теб пък какво те прихваща?
" Проблеми."- обяви и го побутна с муцуна по рамото.
- Естествено, от едно известно верме само това има!- стисна зъби и се изправи, черните насекоми се откъснаха от Ишизу и се настаниха на раменете му:- Значи го усещаше, хм? Аман вече! трябваше да сме тръгнали, ама не... брат ми и неговото милосърдие.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 9:10 am

Да се види син тигър да тича като подпален през дърветата,далеч от лагера,не беше обичайната гледка.Особено пък и като се добавеха две пеперуди зад животното.Ясно беше,че щеше да се бие като откачена тази сутрин,но трябваше да ги накара да я последват далеч от лагера.Там имаше деца и толкова още хора,които можеха да пострадат от тези двамата.Щеше да бъде много по-добре да не ги замесва.И те се хванаха на въдицата,не можеха да я стигнат,дори и като пеперуди,но нищо не им пречеше да я следят,докато тя не се умори.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 9:13 am

Вълчицата беше отново второто четирикрако животно в действие наоколо. Душеше въздуха без да спира и за миг, и тя придружавана от две черни пеперуди, но не да я преследват, а като подкрепление:
" Къде си, синьо голямо коте?"- изръмжа, и тя беше една, първо нападаше, после спасяваше.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 9:19 am

Оказа се в някаква поляна...абе какво беше това място,един момент пустиня,после полянки и дръвчета!Наби спирачки и се обърна към противниците си,вече в човешки форми.Другият приличаше на брат си по черните очи,но неговото лице изглеждаше по-младо и спокойно.Тиг пък приличаше на лунатик.И двамата облечени в черни одежди,въоражени с катани.
-Хайде,писи-писи.-по-малкият изкара оръжието си и пое една крачка.-Ако си мислиш,че ще ги спасиш онези глупаци...С тях сме от седмици,наблюдаваме ги и скоро...много скоро...нищо няма да остане от тях.
Тигърът изрева яростно и му се хвърли отгоре.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 9:22 am

Една друг ачерна пеперуда се заби влицето на другия и бързо отлетя на страни, приобразявайки се и изкаврайки черен меч от някъде:
- Интересна компания.- усмихна се педизвикателно Андори, като до него се появи и Йозеп. Ишизу още не ги беше стигнала, но ги надушваше, бяха близо. Леле как щеше на изяде някоя пеперуда скоро.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 9:26 am

Джесика въобще не забеляза новата поява,Тиг тръгна да се бие и с двамата.Животното вече имаше няколко дълбоки рани тук и там,но и Нир беше яко поразкъсан.Краищата на кафевите му коси бяха пропити с кръв,отново успя да я рани с катаната си.Животното изрева и посегна към лицето му с острите си нокти...това щеше да остави жесток белег на бледото му лице.
-Проклет звяр!-изсъска и повдигна катаната,щеше да я пререже на две,както го притискаше към земята.