Малко- голямо сборище.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Thu Aug 20, 2009 7:18 pm

- Хм?- за момента беше спокоен, това дори успкояваше и тези по- близко до него и двете в момента, Акихико си се усмихваше все така, нищо че беше спрял да мърка, а Рив го гледаше внимателно, беше му интересно:- По принцип на всякъде, където земята е скалиста, но през последните месеци най- често се намират около Акуми, по бреговете и под водата.- беше интересно за всички държанието му в момента, беше си все същия груб и злобен тон, заедно с погледа, но не хвърляше хапливи коментари, каквито се очакваше всъщност.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Thu Aug 20, 2009 7:21 pm

-Островът на кошмарите?-погледна го малко изненадано,но се уплаши,че ако питаше дали брат му щеше да бъде добре,той щеше да се ядоса.-Разбирам.
Джесика я изгледа странно...попринцип покрай непознати Миани наистина беше по-тиха и спокойна,но чак пък толкова.Да каже човек,че щеше да се разтрепери от страх всеки миг.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Thu Aug 20, 2009 7:31 pm

- Ангел да разбира? Стига глупости!- почти не се изсмя, но се намръщи още повече, гледайки я:- Все сте едни и същи, правите се, че разбирате, колкото себе си да успокоите...
- Ъм... шефе, не дей тормози ангелчето Миани сега, тя е нова тук, не ти ли е жал?- този Акихико. Ника го изгледа на кръв и стисна зъби:
- Ти какво правиш там, всъщност?- погледна към Джесика, а после пак към него. Ето какво още не беше както трябва, устатото белокосо не беше от другата му страна.
- Ангелче Миани ме погали и исках да седна до нея, за да мъркам.- отвърна гордо и затворир очи. Червенокосият стисна зъби за момент и тръсна глава:
- Мъркаш? По дяволите.- и разтърка чело, Акихико го вбесяваше толкова много понякога, но пък говореше така, че никога не му даваше възможност да го постави на място. Да мърка? Това направо го потресе.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Thu Aug 20, 2009 7:34 pm

-Ако трябва,ще стана...-смирено каза,погледна сестра си изкъсо да не избеснява,не и на първата вечер.Постави ръце на масата,готова да стане и да се забута някъде.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Thu Aug 20, 2009 7:40 pm

- Какво?- обърна се внезапно и повиши тон:- Какво си мислиш, че правиш... по средата на веречята?! Дори не си го и помисляй!
- Никой никога не става от масата докато всички не се нахранят както трябва, колкото могат де, традиция ни е.- усмихна се рогатия и й подаде една чинийка с някакво неопределимо ястие:- Ще има и десет също, не е за изпускане.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 3:53 am

Тя какво трябваше да направи,че да махне мерника си от нея?!Сви се още повече под откритите му крясъци,това може би беше истинска грешка.Джесика дъвчеше яростно,представяйки си,че ръфа неговия врат,какъв му беше пък на него проблема?

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:00 am

Скръцна със зъби и затвори очи замислено. Рив леко поклати глава, но се усмихна на Миани окуражително и се зае със своята порция, само че някъде в другия край на масата се започна нещо като войва... война с храна, която постепенно започна да се пренася и към тях, а ника направо настръхна от бяс, отваряйки рязко очи:
- Какво правите...?!- не можа и да се извика като хората, един домат прехвърча покрай главата му, а той още малко щеше да си счупи зъбите от стискане сигурно:
- Добре дошли в нашето семейство.- подсмихна се рогатия спокойно, но заемайки се итой да цели някого по- назад.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:06 am

Миани стреснато се покри под масата,преди една филия хляб да е попаднала в косището ѝ.Джесика пък се ухили предизвикателно,като я цапнаха с една ягода през челото:
-Ягодите не се хабят,бе,ей!-извика,като метна един банан надолу.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:11 am

- Побъркани сте! Всичките!- извика и предпочете също да се покрие, явно никой не го слушаше в момента. Нормално, повечето още ги държеше от дивотиите през деня, така че не им пукаше особено, дори и после да си имаха проблеми с него:- Затова мразя да отсъствам цял ден, по дяволите.- процеди през зъби, вечерята се провали частично, който ял ял, който не, да си търсеше нещо сред превърнатите толкова бързо военни инструменти.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:18 am

~*~
-Съъън...-промълви едва-едва,когато се тръшна на земята до голямата синя котка и не забучи главата си в гърба ѝ.
О,да,Джесика в тигърската си форма в повечето случаи представляваше възглавница.Момичето се понамести,зарови пръстчетата си в козината ѝ и си пое дълбоко дъх,затваряйки бавно очи.
"Дете такова..."-изръмжа тихичко животното,преди да положи глава върху предните си лапи.Никога не затваряше очи,преди Миани,огледа всичко дали беше наред и добре...момичето беше най-уязвимо така,като агенти си бяха имали страшно много проблеми.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:23 am

Някои разчистваха след бъркотията, настанала така внезапно. Ника пък обикаляше разсеяно и сякаш проверяваше дали всички са тук и са наред, все така смръщен, разгневен още повече след ктая на вечерята:
- Ето, ако ви потрябва.- едно белокосо момче с розови очи се приближи до тигъра, носейки одеало и погледна Миани:- Не знам колко сте свикнали да спите на открито.- усмихна се мило, с две остри зъбчета от горе и приклекна, като внимателно остави завивката до кестенявото момиче, така че ако наистина потрябва, тигърът да може да я дръпне и да я покрие.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:28 am

"Спали сме на открито месеци наред...затова го носи това грамандото палто,изглежда смешно,но пък ѝ е топло.Благодаря,все пак.Ако на някой друг му трябва,вземете го,на нас не ни е нужно."
-Ммм...-нещо се посмръщи момичето и зарови лице по-надълбоко в козината ѝ.
"Обаче знам нещо,което може да ни помогне...тя от отдавна не спи спокойно,само кошмари.Да имате нещо малко и пухкаво,да си го гушне?Така ѝ става по-добре."

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:35 am

Розовоокият се замисли са момент и повдигна вежди, оглеждайки се:
- Имаме. Само да го намеря.- усмихна се пак и се изправи, като се загуби на някъде. Лагерът доспа бързо сякаш опустяваше, но просто всички вече се готвеха за сън. Само Ника не мислеше за това явно, стоеше облегна се на едно дърво почти в центъра на набързо струпания лагер, скръстир ръце и се оглеждаше малко свирепо, Ишизу пък беше легнала на земята до него и вече беше потънала в страната на сънищата. След няколко минути Мисаки се появи пак, върпайки за ръка не кого да е, ами самият Акихико:
- Оу, ангелче Миани спи.- прошепна коткоподобното и се ухили до уши:
- Ще се трансформираш ли?
- Като коте за ангелчето...? Разбира се!- за малко да извика, но белокосият вампир му затвори устата с ръка и само кимна леко. Акихико също кимна и се дръпна, поглеждайки Миани, затвори очи и си пое дъх, сядайки по турски на земята, а в същия момент на негово място вече имаше едно рошаво бяло коте, с все същите дрънкулки по ушичките си и два пърстена на опашката:
- Това става ли?

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:41 am

"Ха,да,благодаря пак.Миани..."-поразтресе я,да се събуди.
-А...ъ...к'во?-отвори едно око едва-едва.
"Виж какво ти дават."-кимна с муцуна към котенцето.
-Ммм...?-поизправи се малко в седнало положение,търкайки въпросното око.-А...-щеше да каже "Пак ли ти?",ако не беше прекалено заспала.Затова просто се усмихн,вдигна го в ръцете си и се върна обратно да спи.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:46 am

А въпросното коте се размърка пак, е, значително по- тихо де, все пак размерите си казваха думата. Другият белокоско се усмихна и погледна по посока на Ника:
- Можете да спите спокойно. Той няма да затвори очи, с брат му никога не го правят, особено нощем, винаги са будни, като на пост. Е, да, сега всичко пада само върху него, но трябва да сме доволни че не е решил да руши нещо.- усмихна се пак и вдигна рамене:- Оясуми.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:52 am

-Оя...суми...-край,повече нямаше да участва в каквито и да е било разговори за тази вечер.
"Оясуми."-погледна за миг към Ника,преди да затвори очи и да се отпусне.Въпреки котешката си форма...почти никога не мъркаше,затова се радваше,че Акихиро го правеше вместо нея.Беше много трудно да я накарат да мърка,почти никой досега не се беше справял,дори Миани.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 4:57 am

~*~

Бяха се заели със събирането на лагера още преди самия изгрев, някои бяха будни, ака че да подредят по- дребните неща и да не будят другите. Червенокосият липсваше, по- точно седеше сред кроните на върха на дървото, където беше останал вечерта, но никой не го забелязваше, изобщо, а алените му очи не се откланяха и за миг от посоката към онзи остров, там от където брат му трябваше да се върне. Не го беше направи до сега, значи трябваше да събират, колкото и неприятно да им беше, остъствието на другия беше само причина за неприятности. Акихико се беше свил кротичко в Миани и цяла нощ не беше спрял да мърка, слабост си му беше някой да го гушка така.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:03 am

Тя винаги беше нащрек,какво да се прави?Дори и най-малкия шум,една стъпка близо до муцуната ѝ,я накара рязко да отвори светещите си очи.Погледна нагоре...а,нищо страшно,добре.Но нямаше да заспи повече,то се беше видяло.
А Миани?Охооо,тя щеше да си спи още,ако не сега,то после щеше да се тръшне на гърба ѝ да си дремва.
Щеше да скочи и да помага,ако момичето не себе подпряло така яко на нея.Пък и не можеше да я остави докато спи,в никакъв случай.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:09 am

Две черни пеперуди бяха решили да полюбопитстват явно, прелетяха пред синия тигър на бързо, а като се отдалечиха на няколко метра се преобразиха, Андори и Йозеп, вгледаха се в Миани, особено рошавия, с такъв неприкрит интерес:
- Не се виждат ангели често.- прошепна съвсем тихо.
- Не се виждат изобщо. Тя е чудо.- отвърна му другия и вдигна глава нагоре, към една отново бясна синекоса жена:
- Вие двамата ще пречите или ще помагате?
- Ще по...- Андори млъкна по средата на изречението си и извърна поглед към няколко палатки, от зад които се пръснаха бели пера, все дено някой беше разкъсал цяла възглавница именно с такива пера. Ийв пребледня за миг и се отказа да се занимава с пеперудчовците.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:18 am

Тигърът наостри уши и погледна в посока към палатките...Перата...Извърна поглед за миг към свитите криле на сестра си,същите.
Две малки черни пеперудки се бяха скрили и те в клоните на дърветата.Никой не ги забелязваше и по-добре така...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:25 am

Фигурата, която пристъпи от зад платнищата беше като малко обезцветен Ника, или по- точно негов двойник, но с бели коси и същите дрехи, вървеше бавно, със затворени очи и не личеше да има някакви външни наранявания, но държеше лявото си рамо здраво, докато същата ръка беше така отпусната, сякаш счупена. Спря за момент и си пое дълбоко дъх, изглеждаше уморен и предпочете да се откаже да върви повече, затова просто се отпусна на земята, все още държейки рамото си. Двамата чернокоси веднага се озоваха до него, също и Ийв гледайки го притеснено:
- Нито дума... занесете тези на Генкай, нека пречисти вода за пиене, колкото се може по- бързо.- пророни тихо и отвори очи, разкривайки кристалносините си очи, коренно различни от тези на червенокосия, не бяха жестоки и хладни, а някак топли и мили. Пусна рамото си и със здравата ръка извади няколко малки бели камъка от дрехите си, подавайки ги на Ийв.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:28 am

-Онее-чан...
Тигърът се стресна...какво можеше да събуди пък нея?Извърна глава веднага към нея,да не би да я болеше нещо или пък да ѝ беше зле.
"Какво има,Миани?"
-Светлина...-тя накрая изцяло отвори очите си.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:33 am

Дори бялото коте се измъкна от нея и си върна другата форма:
- Шефе?- проговори и погледна натам въпросително.
- Какво се е случило?
- Нищо, добре съм... погрижете се за водата за из път, това е най- важното сега, запасите ни свършват.- поклати леко глава срещу Андори и си пое дъх пак:- Оставете ме, ще се оправя и нито дума на брат ми.
- Можеш ли да се изправиш?
- Дайте ми няколко минути... по- добре не ми обръщайте внимание.- усмихна се леко, изнамерил някакъв такъв оптимизъм, че успяваше умело да прикрие умората и раненото рамо.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:37 am

"Миани,какво правиш,да ти се-"
Момичето се надигна от голямата котка и се огледа,все още със сънени очи.Но тази сънливост бързо замина някъде надалеч,защото се облещи...никога не беше виждала някой,подобен на нея.И никога не беше и подозирала,че ще види.
"Миани,не се бутай там!"-тигърът се изправи да я захапе за палтото,но тя ѝ се изплъзна и тръгна натам.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Fri Aug 21, 2009 5:53 am

- Това не можем да го направим.- отвърна Йозеп, но белокосият вдигна ръка леко и чернокосите се утишиха, докато той гледаше кестенявото момиче:
- Още имаш ореол... още си невинна, но защо си тук?- попита тихо и спокойно, сякаш не разбираше или се опитваше да оправдае някакви съмнения.