Малко- голямо сборище.

- Ако не спиш, това няма ли да е по-гадно? - добре де, имаше проблем с медальоните. Трябваше така или иначе да е близо до тях... Макар че се пошля около час и не видя нищо интересно по простата причина че всички си почиваха. Въздъхна и спря замислено, търсейки следа от другия медальон, ама не го намираше. - Сигурно е обратното.

- Отчасти... Нямам никакъв шанс да го разбера вече, обърках се. Щом иска да продължи да спори с мен, хубаво.. - макар че като се замислеше, то онзи какво друго да прави по цял ден. Сега си беше намерил работа, но иначе... - Е, драконски проблеми, нищо особено.

- Какво му е лошото на държанието ти? По-добре да реагираш някак на някакъв проблем отколкото да се правиш, че не го забелязваш... Не че аз или баща ти сме перфектните примери за това де, даже изобщо...

- Защо изобщо това трябва да те притеснява теб? Хората няма да ти се изсмеят защото имаш проблем, ще се опитат да ти помогнат. Нали хората винаги ги е грижа за нещо и някого, така са създадени.

- Има си той... - измърмори синекосия, много добре знаеше какво става в главата на лилавокосия, с който бе спорил години наред - Те са: ядосвай дракона, намери си цигулка и гледай да имаш повече ябълки... И това му било грижи... Нищо му няма на него - Всеки си има грижи, ама ако не вършиш нещата сам ти става по-леко.

Винр помълча малко замислен, после въздъхна.
- Е, щом казваш.. Аз нищо не мога да направя така или иначе. Винаги е така - усмихна се на себе си, после огледа небето. Беше го казал някога. Беше само за украса. И беше бил прав. - А иначе... Точно да казваш на баща си.. мисля, че можеш да го направиш само ако искаш да слушаш безкрайните му измишльотини, готови да те подлудят до крайност.

- Не, няма предвид онези за миналото... На тях може би вярвам защото... Някои от нещата, които казва съм ги виждал. Вярно, в развалини, но... приличат на описаното. Имах предвид философиите му... И да... Не се харесваме и това стана причина да се наложи да тръгнем заедно...

- Той започна пръв - отсече синекосия твърдо, макар че не беше много сигурен... Първо на първо, Муртаг се държеше хладно с него просто защото дракона му беше опропастил живота... Не, стига вече с този ад... - Не съм сигурен, че ще е достатъчно един шиш-кебап. Да заложим на китайска скара, май огънят там е най-силничък...

- Може и да може, докато драконът не се научи как става... Моят пламък става колкото за един лагерен огън.. Все някога може и да стане, ама кога ли...

- Не ми ли вярваш? - усмихна се онзи и се опита да си спомни кога за послено беше "изплюл" повечко огън. В онази битка? Май да. - Аз така си вярвам, последно само за лагерен огън си спомням.

- Не ме е срам, да си го призная... Не мисля че звучи толкова невъзможно... - за него си беше нормално. Не беше тренирал силите си от направо векове... Толкова сане му беше ударил от онзи дъждовен ден насам... Тогава беше още толкова малък... И от тогава можеше съвсем малко - Сънят си казва думата.

- Е, моята причина да не спя е малко различна... - първо на първо, защото няколко години сън му стигаха за няколко години бодуване... Просто не можеше да заспи повече. - И.. ако нямаш нищо против, ще седна... - какво условие само.. Просто така му дойде на ум.