Малко- голямо сборище.

- Предполагам - въздъхна докато сядаше и за миг отново си спомни за това почти невъзможно задължение. - Нямам си и на представа каква му е силата на шефа... Но щом казва... Спомням си само, че не беше шега работа... Преди да счупя предишната му цигулка... Все ми се струва, че тогава един рус я взе да я поправи...

- Това е неговият кошмар - усмихна се горчиво, много често сега вече съзнаваше, че и той участваше там, в тези сънища... - Но и аз не знам нищо друго за него. Освен че свири на флейта. Понякога... Понякога е страшно. - не знаеше, но... Може би само си мислеше, че го чува. Но тогава погледът на лилавокосия ставаше твърде отнесен, сякаш музиката го викаше... Може би наистина чуваше.... Музиката. - Затова ми се струва, че това същество е по-скоро като легенда, не като някой, който наистина съществува... Който и да е.

- Да, вероятно... Във всеки случай по-големи от него, ако успеем... Той го търси от години... - или така си мислеше, защото... Ами защото май скиталеца прекарваше повече от времето си да сънува този кошмар, а когато се събудеше изглеждаше някак намръщен, опитващ се да си спомни нещо, което пропуска. - Едва ли ще го намерим лесно.

- Аз не знам какво да предпочета. Както казах вече, изглежда ми малко.. страшен? Поне в кошмарите... Но нали кошмарите са за да плашат... - не, всъщност малко отново беше недоверчив, той нали си беше такъв... Не се доверяваше на хора с флейти, за които приказките за деца мълвяха, че омагьосвали. Сега можеше и да е истина...

- Е, не знам - малко се съмняваше обаче Муртаг да си намери свестен приятел.. Най-вероятно беше същия като него. Но ако се вярваше на това, че лилавокосия преди не е бил такъв по характер.. Ами тогава този рус можеше да е и още по-зле. - Ще знаем ако го видим някога. Един вид извинение за това, което аз направих преди много време ще е, ако се появи.

- Определено - остана си там, и без това скоро трябваше да се прибере.. може би. Сега Муртаг не му обръщаше толкова много внимание къде ходи и кога се прибира в медальона, стига да е наблизо, за да не стане лошо. Не знаеха какво ще се случи ако прекалено дълго стои далеч от това. За това се беше замислил.

- Ъ.. добре... - постресна се онзи, ама какво да се прави. Дано онзи с китарата да я оправяше цял ден. Всъщност и без това не се знаеше как би реагирал... Не че Винр го интересуваше, но... - Щом казваш...

- Щеше да се паникьоса и вече да знам - спокойно отвърна онзи докато проверяваше следващата поправка, която бе нанесъл или се беше опитал. - Плюс това може и да не са заедно. - не че не мислеше обратното, просто го спомена като вероятност, това не можеше да знае.

- От къде да знам, може пък покрай реката да се окаже по-приятно. - продължи все така спокойно, макар че се поусмихна, нямаше намерението да се тревожи толкова. Ако имаше нещо така и така Винр щеше да вдигне тревога до небето, отчасти защото се ужасяваше после да не го накажат...

- Хм, значи спи добре и без кошмари, това е хубаво. - замислено погледна той за миг - Щеше ми се и аз да можех така...
Но да, нямаше да стане преди да намери онзи калпазанин... Той преди всичко беше навсякъде и никъде, досущ като тях преди да дойдат тук. С други думи... кой знаеше къде се скиташе сега... Дали нарочно се правеше на ударен?

- Не ми изглежда като да трябва да ходя да го бия... По-скоро май са го хванали докато е бил отнесен от вихъра... - той отново се усмихна на образа и пак се обърна към инструмента - Иначе бих отишъл де, ама няма да е забавно, ние си се бием почти по всяко време и вече дори можем да отгатнем кой как ще нападне...

- Нищо няма да правя - спокойно се усмихна онзи и си продължи тихичко с настройките, доколкото можеше, разбира се. Още беше рано, сутринта можеше и да го закачи малко, но това зависеше от настроението...