Ще ги върна бе,ще ги върна,не ме бийте!

- Ето, че тя е по- решителна да се срещне...- усмихна се и също се затича напред, определено приличаше все повече и повече на някакво дете. Близнаците дори не се спогледаха, както по принцип правеха, ами тръгнаха напред...към реката.
Река от призраци, река от отнети души, които пътуваха на някъде, но бяха души на безобидни хора, обикновени смъртни и един объл камък се разполагаше на сред тази река, а върху него бяла фигура. Белите коси се развяваха назад, по- дълги и от тези на Нава, на гърба му кротко се помещаваха две големи червени криле, а на главата му... черен ореол, сияеща тъмнина. Ново копие на братята ли беше? Генкай се усмихна още повече, щом го забеляза, да стои там и да свири на дървения инструмент, а дущите прелитаха покрай него, заобикаляйки го.

- Да... Така е... - но тя не си ли отмъщаваше? Не ги ли водеше просто към.. Някое още по-лошо място... - Да вървим...
До колкото можеха. Ставаше все по-лошо и по-лошо. Центърът на битката беше близо. Защото имаше все повече лилаво и все повече кръв... Отровена, ненужна и черна. Ена врата замина през прозореца някъде отпред, писък и рев и отново звук от боричкане.
"Не е за препоръчване" спря се съществото и настръхна, готово и то да се включи. Знаеше какво меле става там

Синият тигър внезапно наби спирачки и едва не се озова с нос блъснат в камъка.Спря на крачка от фигурата,настръхна и се снижи към земята.

-Татко!-извика и се опита да тръгне натам,ама хубаво,че Винр беше до нея,да я хване преди да се е изръсила на земята.

- Това ли е...- заекна Нава.
- Без съмнение.- определено не им трябваше тази среща, макар и да го виждаха за първи път в живота си. Той спря да свири и отвори очи, синьо и червено се вплиташе в тях, като неуморни малки рибки, усмихна се и приклекна, оставяйки ерхуто до себе си на камъка:
- Рано ми ги водиш, Генкай. Още не са стигнали предела си, за да са тук, на моето място.- заговори, бавно и отчетливо, спокойно и дори мило, като снижи шарените си очи от розовото момиче към тигъра:- А твоето място до тях какво трябва да е?- протегна бавно ръка, сякаш да погали голямата котка по главата.

Бялото същество, което дори вече не беше бяло се надигна в стаята от ужас и заръмжа.
"Значи си водиш компания? Обещах ти никога повече да не излезеш от тази стая"
Нещо долу, където имаше само лилав ужас потрепна, после се изправи досущ като чудовище от отрова. Само меча го крепеше прав. Стискаше лявото си рамо, където ужасно острите нокти на чудовището се бяха впили в самото начало.
- Престани... да се правиш на това... което не си... - намръщено вдигна глава съществото с меча и погледна опонента си. - Ним е жив и ти не можеш... да го заместиш тук.... Махай се! - нов удар. Нова вълна невидими за другите ужаси. Само един удар в земята на някой, който току-що беше паднал.

Тя впи сините си очи в ръката му,не му отвърна по никакъв начин.Замръзна на място,само да посегне и щеше да бъде готова да го направи на парцали.
Аманда скръсти ръце,вгледала се в черния ореол.Какво трябваше да бъде това...същество?

Джени искаше да се притече на помощ на баща си,но мирисът на всичката тази отрова...и нейната кръв капеше надолу и се сливаше с лилавите следи,беше прекалено.Можеше да се обзаложи как Винр усещаше как все повече и повече се отпускаше и започваше да тежи.

Мина се доста време. Драконът не виждаше вече особена надежда. Те просто умираха тук. Тук беше по-лошо дори и от неговия черен свят. Лилавокосият.. и вече лилав човек от глава до пети се дотърти до вратата и се свлече по стената. Въпреки всичко май се усмихваше.
- Остава... Да ходим в рая.. - тихо промърмори накрая, явно да се обърне и да разгледа коридора щеше да му причини болка - За какво иначе... се бием изобщо...

Погали я леко и внимателно, сякаш се боеше наистина да не я раздразни, но пък и се усмихваше така мило и безгрижно:
- Майка ви обичаше котките... и музиката.
- Тя е мъртва!- сепна се червенокосият и стисна юмруци силно:- И ти си причината!
Онзи ги погледна, но не спря да се усмихва:
- Необичайни характери, Генкай.
- Не ме намесвай.- отвърна му простичко тя и се подпря на тоягата си замислено.
- Аз да съм причината, значи? Не бих казал, по- скоро съм причината вие още да сте живи.- вдигна рамене и дръпна ръката си от тигъра:- Кажеме ми какво ви води тук, докато не ми е прискучало прекалено много, живите или полу- живите в този свят са като дървени играчки.

"Сестра ми."-все още не го харесваше тоя,приличаше прекалено много на двамата братя и говореше прекалено спокойно.-"Малко ангелче с кафеви коси и синкави очи.Жертва се за червения."
-За него?-Аманда го посочи полу-изненадано.-Боже,аз на какво съм я научила?!
"Искаме да си я върнем обратно...и още други,умряха за нищо."

Джени намери някакви малки сили да се добере до него.Със сълзи на очите не смееше да го докосне,да не го нарани.
-Татко...-стисна очите си и сълзите тръгнаха да текат.

- Джени, ето те и теб - усмивката му беше застинала на лицето, така че и да искаше нямаше да може да я смени. Проследи все пак и Винр, който се довлече от другата страна, но не смееше да го погледне. - Мислех, че поне при вас ще има изход... Вратата на тази сграда е затворена... Няма изход.

- Колко наивно.- отвърна и се изправи, вдигайки ерхуто, прокара лъка пред струните и въздъхна:- И аз така си помислих. Все пак едва ли други ангели биха идвали тук, просто така, за да спасят нечии прости животи.- погледна Аманда, тази негова усмивка, беше прекалено многозначна, почваше да вбесява и Нава:
- Ако знаеш къде е, кажи ни?
- Би трябвало да е навсякъде, но ангел жертвал се за друг, и то грешник, може да се превърне в нещо...
- Подобно на него.- Генкай го посочи с тоягата:- Само, че той не се жертва точно за ангел, а по- скоро уби, а после се и самоуби.- намръщи се леко:- На къде?
Той продължи да се усмихва, а ореолът му сякаш ядосано просветна в още по- плътна чернота:
- Зависи от това, от което се бои тя... кой знае какви мъчения претърпява в момента, а ако вече се е предала и е приела нови криле и нов ореол, няма връщане.- погледна към другия бряг на реката и разпери едното си крило:- На там... отиват душите на тези, които нямат място в тази река на безсмислици.

На Джесика да ѝ се повтори не ѝ беше нужно,тя така скочи,че прескочи цялата река и продължи да тича напред,оставяйки след себе си само прах.
-Ами едно момиче...и драконът ѝ?-Аманда хич не реагира на погледа му,от какво имаше да се страхува?-И те ли са натам?

-Значи ще си...стоим тук...-плахо го прегърна.-Поне не сме сами,но това...вечно ли ще продължава,тази болка?

- Ще ми се да знаех.... - въздъхна онзи, никак, никак не му се искаше това да е истина. Че на кой му се искаше, разбира се - Може.. и да не е вечна... Може би ще свърши, стига да почакаме още малко. Но ще е трудно. Значи и ве изглежда не сте минали през нищо добро.

- Сега ще ме карате да ви придружавам, нали?- притвори мило очи:- Пазете се взаимно, само това ще кажа за сега... и ме последвайте, може да намерим всички които така усилено глуповато търсите.
- Не ти искаме помощта.- процеди Ника и се качи на камъка, а в следващия момент се озова от другата страна:
- Заради теб са такива.- обвини си го най- спокойно Генкай, но странно защо хвана ръката му:
- Хм, моето сърце доста будно бие в теб?
- И за това пак ти си виновен.
- Ами ти, пази си човечетата, демони обикалят наоколо, щом си ги довела тук, значи отговаряш.- обърна се към розовокосият ангел и наклони глава на една страна, разпервайки напълно крилете си, в същия момент и другия белокос се беше озовал отсреща.

Аманда просто дълбоко си пое дъх и без никакви усилия вече беше по-напред и от тях,но не и пред Джесика.Той тигъра си беше върнал човешката форма,след като мина през още светлина и накрая се оказа пред онези порти...
-Миани!-изкрея ужасено,пак се разтрепери по онзи начин,щом я видя.
Тя на нищо не приличаше,разпъната като на кръст.Двете вериги я караха зловещо да виси,а от огромните ѝ бели криле капеше кръв.Ореол нямаше,о не,в никакъв случай...той никога нямаше да се върне.
Розовокосата реши да поеме друг път,сега тя не се намираше в центъра на света на двете момичета...някой трябваше да намери онези тримата.

-То и някой да тръгне да ни спасява...-изсумтя скептично.-Трябва да е по-откачен от нас.

- Да, това не го очаквам - усмихна се още повече едва едва и поклати глава, от което заболя. - Ако искате може и да опитаме... Да излезем сами... Иначе ще трябва да търпим усмивката й.
Той кимна с очи към чудовището, което вече не беше чудовище а ранена жена. Чернокоса странница. Само дето усмивката й беше повече от болка отколкото че им се присмиваше.
- Ако можех щях да помогна.

Един момент, в който Ника можеше да си излее част от гнева, върху онези порти, да разкъса веригите. Ако някъде наоколо имаше светлина, вече тя липсваше, всичко беше само червено. Баща им... само скръсти ръце и поклати глава:
- Напълно безполезно. Но мога да предложа сделка...- погледна първо към Нава, а после и към другия:- Едва ли той ще ми обърне голямо внимание сега, но нищо. Ще му дам крилете си в замяна на половината му сърце, така, в момента в който той получи моите и призове своите, същото ще притежаваш и ти, нодали ще призовеш своите криле си зависи изцяло от теб, в момента на него му трябват повече сили... и за вбъдеще, за да не се налага да обрича никой друг така. Второто ми предложение е да разруша Печатите на двама ви, прекъсвайки връзката, като ти дам ореола си в замяна на половината от твоето сърце. Тогава и двамата ще имате достатъчно сили за да можете да помагате и никой никога покрай вас да не бъде наранен, изкусително нали?- очите му просветнаха, онзи ангел се беше махнал и той това искаше, за да предложи сделката, усмивката му от мила премина в една лукава и плашеща:- Тогава всички ще сте свободни, а тя може ида забрави за мъченията си тук.
Нава го погледна ужасено, не го беше очаквал изобщо, точно в този момент:
- Половината ни сърце...?
- Е, решавай бързо, предай му го, само в твоите думи ще се заслуша сега, а за Ника би било от най- голяма полза.

-Половин сърце и от двамата,ти откачен ли си?!-щеше да изтича до портите,ако не беше чула всичко това.-Ела ми тука,проклетник проскубан,ще те спукам от бой!
И тръгна да го гони,дори се превърна в тигър.
"Ти що си мислиш,че сестра ми е тук,а?!Само да те стигна!"
А Миани...тя не откликваше на всичко това,дори и на поклащането на веригите.Със затворени очи,разкървавен гръб и китки,абе беше страшна картинка...

-Да ти имам аз училището...-някой измърмори и една златиста стрела се удари малко над тримата.Светлина се разпръсна навсякъде и започна да разяжда картината,макар и бавно.Джени се стресна и се сгуши малко повече в баща си,уморените ѝ очи зашариха насам-натам,докато не видяха розовия ангел.
-А,стига бе...-ирония,какво да се прави?

- О, всеки ученик си го представя така - тихо отвърна той после зашари с очи да види какво беше толкова чудното. Можеше и той да се учуди ако изобщо можеше да ерагира по някакъв начин на нещо в този си вид. Винр отново настръхна, въпреки че го боляха вече и кокалите и също се сгуши до вече изчезващата стена.
- Въпреки че хич не ми се седи тук, ти пък от къде се взе - можеше да звучи остро сега, но беше и поомекнал. Някога нямаше да му пука толкова за Муртаг, като сега изглежда питаше просто от съображения за сигурност...

Тя го изненада доста неприятно, когато се нахвърли върху него. Честно казано, това и Генкай не би предположила, че той ще изрече, мислеше съвсем друго за него. Изгледа го злобно и с това свое изражение си върна предишната външност, на възрастна баба. Нава ръсна глава рязко и примига:
- Никаква размянаа! Ясно!- извика срещу него жената:- Затова те предупредих да не го слушаш, ако го срещнем... върви!- погледна към Ника, който започваше да прилича на експлозия от пера и енергия, нищо от фигурата му не си личеше, само тези пера, като след миг на същото заприлича и брат му, тогава червенината се сля с бялото и удариха веригите в основите им, сякаш стотици ангелски фигурки без лица, само сияещи тела с големи криле, които разкъсаха една то една всяка връзка, превръщайки ги в парченза желязо, капещо надолу. Магията не утихна, все още не, червенокосият се отскубна от цялата негова червена експлозия и се озова от долу, за да хване падащото момиче на време и я прегърна силно. Крилатите фигурки ги наобиколиха в кръг, тогава вече всичко започна да се успокоява и Нава си пое дъх, отскубвайки се и от своята експлозия и падайки на колене:
- Задено...- пророни и се подпря с ръце на земята, перата им се отронваха от въздуха, като дъжд и изчезваха при допира със земята:
- Джесика, Аион няма сърце!- извика Генкай след тигъра, приклещил онзи с черния ореол към земята, а самата земя се пропиваше с тъмнина от този негов ореол, и от крилете, които сякаш бяха пуснали нещо като корени надълбоко:
- Всички ще останете тук.- промълви спокойно, впивайки шарените си очи в сините на тигъра:- Заедно няма да се измъкнете...
" Той няма сърце, цели се в празното пространство, за да разрушиш равновесието на формата и енергията му."- Йозеп, пръкнал се като от нищото, и закачил се на ухото на синьото животно, предаваше думите на бабата.

-Аз с една тайфа ангели,едно животно,една пеперуда и едно бабе сме тука да ви измъкнем.-тя се доближи спокойно и им се усмихна.-Хайде,няма страшно...просто някой трябва да хване стрелата.
Джени погледна нагоре...златна стреличка,блестеше точно над тях.Тя протегна трепереща ръка,хвана я...
-Вие тримата ли първи ще си ходите?-намусено попита Дакиан,когато се оказаха обратно при онези двамата.
Русата само им се усмихна.Стисна жезъла и тихо започна да шепти:
-Тялото на момичето...то е прекалено обгорено,за да я върнем в него сега.Ще трябва да го излекувате,преди духът ѝ да се върне в него.Дотогава ще има по-различен...временен...облик.Същото ще стане и с онова ангелче.

"Ще видим тая работа!"-изръмжа за последно и заби дългите си остри нокти над мястото,където трябваше да бъде сърцето му.
Миани,усетила някаква малка топлина,се сгуши едва-едва в него.Не можеше да отвори очи и да искаше,просто не смееше...

"Шефе, тези не ми допадат" че то на Винр кой ли му допадаше някога... Той май самият не харесваше и себе си, така че коментарът не беше от особено значение. Нормално щеше да каже нещо от сорта "А, може и без този, лилавия", ама май приключенията му бяха дошли в повечко днес.
"Глупчо, не се безпокой, какви ги дрънкаш, ние сме си заминали така или иначе и да искат да ни сторят нещо. Естествено... Има някои точки с които може и да не се съглася, но това не ни е проблем. Не ми говори в главата и без това я чувствам като потопена в сок от домати"

- Ти как...- дори не си довърши въпроса, цвета на очите му изчезна моментално, като парченца стъкло, но излитащо нагоре, вместо да пада и той се разпадна съвсем, на същите такива парченца, които бяха като отнесени от вятър:
- Някой като него не може да бъде убит... отново, но за сметка на това сега ще има да се сглобява, което ще му отнеме известно време, нужно на нас.- проговори пак бабата и се прокашля няколко пъти:- Тук е прекалено задушно, не мислите ли?Ника се вгледа в ангелчето, очите му все още бяха същите, абсолютно обгърнати от червенина, стисна ги силно и я прегърна, изправяйки се.

-И ония се оправиха...Ей,значи,вече и нас могат да ни изпързалят!-Дакиан не беше доволен,хич не беше доволен!
-Ще си имаш душите на останалите,другите паднаха в реката вече.
-Пфууу...ако ще и петдесет да ми дадат...ангел,шоколадче и дракон рядко попадат тук,егати прецакнята!-реши да си ходи явно,защото се превърна в черен облак и се изпари.
-Хайде,вие тримата трябва да се върнете обратно при живите...заслужихте си го.А,Аманда...
-М?-розовата повдигна поглед към нея.
-За трети път не идвай да нахалстваш.
-Тъй вярно!-и четиримата просто се махнаха от там...Пук!И ги нямаше.

"Миани!"-Джесика внезапно се обърна към червенокосия и скочи на задните си лапи да я види.-"Справихме се...тя ще се върне при нас!"

- Ще се върне, да.- отвърна червенокосият, тихо и спокойно, все едно някаква тежест беше се откачила от него, една мъка по- малко, че дори и една много мъничка и незабележима усмивка.
- Да се прибираме.- подвикна Генкай:- Работата ни тук би трябвало вече да е приключила.