Малко- голямо сборище.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 1:17 pm

- Това е лудо - поклати глава той и въздъхна. Той с радост щеше да остави на човека, който търсеше тази работа, но май не беше минавал от тук, защото никой не го беше споменал... Или беше просто за мимолетно, кой знае. По-вероятно беше първото - Когато ми намерите пиано или цигулка повече. Сега се наслаждавайте на невероятно фалшивите струни на подобието на песен...
Погледна към Винр, който изглежда съжаляваше и стоеше настрана с гръб... и май го болеше. О, имаше корава глава, нищо му нямаше... Така и така нямаше да разбере защо...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 1:20 pm

-Неее,не,няма да сетиш там,на по-
-Миани!-Джесика я хвана веднага за рамото и посочи балоните.
Ангелчето веднага погледна натам и пребледня.Обърна се към детето с едно уплашено изражение и го хвана здраво за раменете:
-Съжалявам,много съжалявам,но няма как да останем тук,докато те се бият...ако ще после Генкай по нас да стреля с къртешницата!
Разпери крилете си пак по онзи начин и се изпари...
-Миани!-синекосата се ядоса,смръщи се и сви ръцете си в юмруци.-Ах,проклето детенце!
Сграбчи едно от останалите пера,преди да е паднало на земята и да се изпари.Извади още една колбичка с някаква златиста течност,пусна перцето вътре и също се изпари,без дори да поглежда към вампирчето.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 1:51 pm

- Не, не, чак...- нямаше смисъл, тях вече ги нямаше, а той се паникьоса:- Генкай ще ме...- един писък на вън обаче прекъсна и това му изречение. Генкай, розовокосата на хамака стискаше дрехите си над сърцето, зениците й се свиха, а лицето й пребледня още толкова, като се преобърна от хамака и озова на земята, но веднага наобиколена от тези, по- близо до нея:
- Сенсей... сенсей?- Рев потрепери, когато повдигна главицата й, беше такова дребно човече, макар и най- възрастната от всички, това сякаш я правеше още по- малка на ръст:
- Не... те... Нава и Ника... те... те...
- Какво... какво за тях?
Жената си пое една дълбока глъдка дъх и отпусна глава на страни, предаде се, не можеше повече да чувства липсата, загуби съзнание с последни думи:
- Мъртви са...- и една единствена сълзичка, която се търкулна по грубата й буза.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 1:57 pm

Дженифър настръхна,когато чу писъка и видя цялата врява.Съвсем обаче се стресна,когато усети...пеперуди.Много,прекалено много.Изправи се и махна с ръце нагоре,огромна стена от пламъци блокира пътя на идващите противници.Колко бяха...десет,двайсет?!Пеперудите спряха навреме,преди да се превърнат в прах от магията ѝ,но стената нямаше да ги удържи въобще.Някои просто я прескочиха и повечето се материализираха,с катани,мечове,пушки,пистолети,всичко...И всичките в черно,закачулени,не можеше да види лицата им.
-Добре бе,аз като казвам,че ми е скучно,не казвам,че искам меле!

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:01 pm

- Това за жалост не се определя от нас - той почти веднага беше извадил онова безполезното нещо подобно на меч и сега го държеше като лък пред китарата, вече се беше изправил. И мечът просветна в червената си светлина. - Съжалявам, но малко ще проваля китарата.
И без да му пука особено мина с меча по струните от където се появиха червени странни и неопределени искри като снаряди.
- Винр, я престани да се сърдиш и ела за малко повече огън...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:04 pm

- Я, я... под забавно явно живота има в предвид това?- ухили се Акихико, хич не му пукаше сякаш какво се случва, размаха опашка и застана до нея с една соя огнена вълна към пеперудите, все още във въздуха:
- Активирайте бариерите и съберете децата!- викът на ийв се разнесе наоколо, докато мнозина вече се събираха като преграда точно пред нападателите, нямаха оръжия, само Генкай имаше достъп до технологиите, но сега тя не можеше да стори нищо. Ишизу премина напред, уголемила се многократно:
- От това се опасявах.- процеди Рев, предал бабата на няколко човека, да я заведат там където активираха бариери с някакви технически механизми:- По дяволите, не знам дали съм готов.
- Готови сме всички, не забравяй на какво сме се научили с братята...- отъврна Андори, вадейки меча си.
- Но тях вече ги няма!
- Не смей да го изричаш!- извика Ийв, предприемайки първа атака с една от нейните солени вълни.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:11 pm

-Идват още от нас,не се тревожете...няма да има някой зарязан да живее...Ще ви убием всичките.Но преди това...-някакъв мъж беше застанал най-отпред,той вдигна ръка напред...точно срещу Дженифър.
Тя се наежи и тъкмо да се опази с още една магия...преди той да счупи просто ей така кристала в медальона ѝ.Стри го на прах...Тя с ужас погледна към Винр,той бавно изчезваше,накрая го нямаше.
-Ти!Какво направи?!-тя изръмжа бясно срещу мъжа.
-Не мога да позволя някой дракончо да ни погне с огъня си,нали?-онзи се ухили и свали ръката си,дългия черен ръкав на робата му покри кокалестата му длан.-Убийте ги,всичките.
Настана хаос,щом всичките пеперуди вдигнаха оръжията си напред.Сякаш земята под лагера започна да се напуква,атакуваха отдолу?!Но...как?!Ярък лъч синкава светлина проби почвата само на крачка от нея,изхвърли я настрани и я накара да почувства немислима болка.Ами какво,ако директно удареха някого така?!Започнаха да се появяват все повече и повече,а пукнатините се пълнеха с тази светлина.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:16 pm

- Напасти... кава колекция от вас мога да си направя.- ухили се още повече котаракът, вярно не му пукаше, беше достатъчно пъргав и бърз, а огнените му гълба наподобяваха повече гранати. Друг огнехвърлящ също не си пестеше силите, той по- скоро като горелка, но нямаше как, сега той отговаряше за този лагер, ако не ги опазеше, никога нямаше да си прости. Директни удари понасяше вълчицата, но и всеки минал през зъбите й оставахе без някой крайник или мапълно разполовен. Тази гледка, децата зад бариерите знаеха, че трябва да си крият очите, никога да не виждат такива сражения, никога.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:19 pm

"Това е лошо" скърцаше със зъби докато се опитваше да избегне всичко това. Сега когато драконът почти го нямаше... Нямаше да му възрази, предполагаше се.
Стъпи на почти твърда земя и стисна меча, който сега изглеждаше като нов, сякаш никога не беше киснал в оня стар музей
- Джени, надявам се да си добре, което ме съмнява - говореше на себе си докато отново плъзна искрящия от огън меч по струните. По дяволите колко пареше. После огънят започна да гори буйно. Твърде буйно за една лисица без подобна сила. Него можеше и да го гори, не беше опасно за другите... Огънят, който бързо се плъзна наоколо и взе да обхваща враговете, които достигаше. Досущ като огнена струя на дракон, само дето лисицата знаеше, че като лисица няма особен контрол върху всичко това.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:26 pm

Лъчите ставаха все повече и повече,прекалено много от лагера падаха в агонична болка,други все още успяваха да стискат със зъби и да се бият.Джени се беше поосъзнала и сега огромни огнени експлозии отхвърляха настрани повечето,които идваха за нея.И тя махаше със своя черен като катран меч,кръв отдавна покри озверялото ѝ лице.Ако някой можеше да я види сега,щяха да си напикаят гащите.Един лъч мина право пред нея и тя стисна очи,изрева от болката,беше прекалено...Сви се,не усети кога земята под нея се напука...
Вик,смразяващ кръв.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:35 pm

- Не! - китарата остана на земята, която вече не бе кой знае каква земя. Само тя остана... Нямаше място за нея, когато той тръгна по това минно поле да търси дъщеря си. Не че беше лесно да избегне тези неща, които хвърчаха наоколо, но не го и интересуваше.
Светлината беше прекалено силна. За очите на лисицата това бе болка и смърт. В мига, когато пропадна всичко се превърна в черна дупка, където той не можеше да продължи повече. Гласовете, болеше дори и от тях.
"Ти си лисица. Ти си просто лъжец"
"Не. Аз съм драконът." още някой изчезна, защото този път бе синьо... Синьо като някой друг "По дяволите с тези пеперуди, няма да стане"

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:41 pm

Невинни, неспособни, без нищо с което да се защитят, те просто си отиваха, от което през повечето минаваха тръпки. Акихико беше най- близо, няколко обеци вече му липсваха, откъсани директно от ушите му, размина се с Андори, който беше като някакъв свиреп дявол и приклекна до Джени:
- Ставай, шоколадче, хайде... нямаш работа повече тук.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:48 pm

Когато я обърна,се сблъска с вида на труп.Без пулс,без дъх,без нищо.Толкова много следи от изгаряне,толкова много кръв,за шанс само можеха да си мечтаят.
Една стрела профуча от някъде си...от небето?!Златна,по-светла и от слънцето.Удари се в земята и всичко миряса.Светлината спря,пеперудите изведнъж се шашнаха и някои си платиха скъпо за това.
-Лунни агенти,тук?!-онзи изръмжа,след като отнесе нечия глава.
Пеперудките се оказаха малко в кофти положение,защото противника им се удвои доста брутално.Изстрели,стрели и директни атаки ги понамалиха значително...
-Оттеглете се,оттеглете се,идиоти такива!-закрещя пак този и небето се изпълни с пеперуди,опитващи се да избягат.
Доста от тях паднаха убити,но другите избягаха.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:55 pm

Белокосият котарак беше безмълвен, за първи път, но и безизразен, не знаеше какво трябва да каже или покаже. Държеше момичето за раменете и стискаше зъби. ПРеди да отлетят няколко пеперуди бяха взривени, Йозеп се явяваше буквално като сянка, която пръскаше миниатурни, но мощшни бомбички из враговете си, но сега и той и Андори предпочетоха да се трансформират и скрият, най- удобно в козината на Ишизу, лежаща също ранена на пясъка, но гледаше агентите изпитателно:
- Само тези ни липсваха!- просъска Рев и стисна юмруци, избърсвайки кръвта от бузата си.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 2:56 pm

"Само да сте посмели" драконът.. или нещо подобно.. кацна наблизо и най-сетне като за последно избълва огън. Огън, който не беше негов. Твърде червен и твърде странен, той последва всичко малко крилато и зло, което успя да достигне. Но за това нямаше особено време. Винр се стопи и остана още по-ужасен.
- О не, той ще ме убие... За бога - въпреки думите си не това беше главната му тревога, как ли пък не. - Джени какви ги вършиш!?
Щеше да.. Добре че се отказа навреме и я докосна, червена магия, която не беше негова и беше изпълнена с притеснение.. и твърде странности. "Лошо е"... Защо все така ставаше...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:03 pm

Някой пристъпи до него...Жена,с дълги розови коси и розовишкави очи.Погледна надолу към трупа,нищо не се показа в тези очи.
-Мъртва е...-поклати глава,поглеждайки към Винр.
Толкова много агенти...всичките се юрнаха да помагат,да спасяват и да лекуват.Нямаше "арестувани сте",нямаше тиранията,която повеето очакваха.Имаше ги всякакви...животни,люспести,птицеподобни.Имаше и такива,които си приличаха на нормални хора.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:11 pm

Той я остави внимателно и се изправи, не каза нищо, а просто се насочи към механизмите на бариерите, изключвайки ги и веднага щом те паднаха, се разнесе детски плач:
- Йозеп?!- кърваво- черните сълзи отново обляха лицето му, но този път нямаше да казва, че го боли. Едната пеперуда се отскубна от лапата на вълчицата, която се опитваше така и двамата да ги удържи, но него не можеше. Трансформира се пред детето и го прегърна:
- Тку съм.- не го интересуваха агентите, ако ще и да го арестуваха наистина сега, по- важно за него винаги е било това дете, като последно обещание дадено към братята:
- Те не са нали... не са си отишли... не са, кажи ми, че не са?! Че Генкай е сгрешила?!- стисна дрехите му, а сълзите пак започнаха да бележат черния плат с червено.
- Не мога да ти отговоря. Но не вярвам.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:13 pm

- Значи съм мъртъв и аз - лилавокосия някога беше се страхувал.. от Винр. Не знаеше как можеше да реагира това същество в даден момент. Дори можеше да каже, ако изобщо беше тук, че Винр не разбра особено добре думите. Не и по начина, по който ги разбираха другите. В този момент драконът си спомни същите тези думи отнесени до един друг човек. До една жена с тъмни, черни коси. Това, което каза го беше казал и друг и сега си спомни... Всичко. Червената светлина, която бе иначе толкова безобидна и не беше негова, и той я презираше... Сега беше негова. Ръката му, която продължаваше да свети изчезна, изчезна и той... Ситен дъжд от червени прашинки, посипали се наоколо, един единствен бисер.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:18 pm

-Ммм...-онази,розовата,скръсти ръце и се огледа.-Ще имаме май доста души да връщаме от Ши'но.Драмата е пълен комплект,само дето не знаят за Портата.
-Трябва им се каже...и да се действа бързо.
-Хората си идват и отиват,защо трябва да се месим...?-още някой се обади,докато помагаше на няколко човека да се придвижат към запазената част на лагера.
-Аз съм ангел,Шико.-розовата го погледна строго.-В природата ми е,нали знаеш?
-Знаам,знам...-онзи изсумтя недоволно и се изгуби.
А като ангел,бързо се насочи към лагера,сигурно имаше прекалено много ранени,за да могат лечителите да се справят.Трябваше да се помогне.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:23 pm

- Какво пък знаете вие за Ши'но?!- ето, че и на Андори му кипна, добре че успяха няколко да го задържат на време, но той така или иначе си беше ранен, нямаше да стигне до никъде.
- Успокой се!- просъска му един рус вампир.
- Загубихме водачите си... загубихме близнаци- ангели, а те ще ми говорят за Ши'но?!
- И трети ангел?- гласчето на Джейми прозвъня като камбанка в суматохата. Момчето с чадъра, държеше едно бяло перце в ръка, перче което беше взело от Миани, преди и двете с Джесика да изчезнат.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:44 pm

-Трети ангел,да...-махна с една длан над другата си и малък розов прашец се изсипа в нея.
Тя доближи малкия Джин и Йозеп,никой не беше насочил пистолет към него или пък към Андори.Загреба малко от праха и го пръсна срещу пеперудата...нямаше да го рани,по никакъв начин,точно обратното...раните започнаха да се затварят.Някаква признача следа от криле за миг просветна на гърба ѝ.Нищо не се появи.Същото нещо направи и с Андори,малко грубо му го пръсна в носа,но пък и неговите разкървавени рани бавно се затвориха.Продължи напред,още много правеха почти същата магия...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:49 pm

Появи се на сред всичкия този хаос, не го очакваше и само вдигна глава рязко, като потрепери. Сви устни и пак скри лицето си, скри гнева и злобата, точно в момента можеше да отнесе всяка глава, независимо на кого е:
- Ника...- проговори Рев, като го видя, усети го, но пребледня при вида му, на него и Миани в ръцете му. Миг по- късно белите пера на брат му се разпръснаха на същото място, той държеше синекосата през раменете, но се вцепени, виждайки случилото се тук, само че единственото, което успя да изрече е да извика след Кай:
- Остави го!- за първи път изглеждаше толкова сериозен, а следа от усмивка сякаш никога нямаше да се появи пак.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:52 pm

Джесика вече не издържа,когато видя цялата тази суматоха...фиксира толкова познати лица от агентите,на всичкото отгоре.Затвори очи и изпадна в безсъзнание,дори и на нея ѝ се струпа много.
Онази,розовата,рязко се обърна и щом видя Миани...Изтърва всичкия нов прах,който беше приготвила.
-Миани?!-изкрещя ужасено,а останалите агенти потрепериха...никога не бяха чували жената да крещи,тя винаги говореше с един спокоен и доста често топъл глас.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 3:58 pm

Нава стисна очи, наистина беше прекалено, непоносимо. Вдигна я внимателно и потърси някого с поглед:
- Какви са пораженията?
- Почти 50 процента, от които 20 процента мъртви.- отвърна му Йозеп, държейки Джин в ръцете си, а детето търкаше очички:
- Генкай?
- Загуби съзнание, когато усети че вие... сте мъртви...- този път плахо отговори рев. Белокосият не отрони и дума, а продължи да оглежда с ужас. Докато Ника, просто хвана по- здраво момичето, носеше я към една шатра, някъде в края на лагера. Някои на време се усетиха в този момент и застанаха пред розовокосия ангел:
- Моля Ви, оставете го...- пророни Мисаки тихо и разпери ръце на страни:- Оставете ангела със собствената му мъка.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Sun Aug 23, 2009 4:02 pm

Аманда го погледна с уплашени очи,преди да кимне и да отстъпи.Видя и Джесика...тя беше жива,а Миани мъртва?После как щеше да я разпитва,но...колко се надяваше Ши'но наистина да не беше просто легенда.Толкова много се надяваше.