Малко- голямо сборище.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 11:30 am

Въпросния човек изобщо не беше наоколо, все на онова място, топеше замислено ръка във водата:
- Ще избереш ли заместниците?- брат му седна до него и се загледа в отраженията им.
- Хм, не са ли избрани вече?- пълно безразличие и апатия.
- Мислех си за още някого...
- Генкай, Йозеп, Рев и кой още?
- Мисаки.
- Разумно. Те ще са тогава.
- А имаш ли идея кога да го обявим?
- Досади ти и на теб вече нали?- вдигна поглед към него:
- Стана прекалено трудно, двама сме, а губил изглед над нещата. Нужни са нови, все пак...
- Ние започнахме всичко. Хм, каква скапана ирония!- промърмори и пак се загледа на някъде.
- Какво пък, ще си отидем, все едно дядото в семейството е умрял, но така на никой няма да му е тежко.- опита да се усмихне, наистина иронизирайки ситуацията.
- Трябваше да приключим така отдавна.- прониза го с поглед недоволно и се излегна назад:- Ккави бяхме преди?
- Крилати побъркани дечурлига. Защо?- вдигна рамене и също погледна небето, черно, необикновено и цялото украсено с бисерчета звезди.
- А какви сме сега?
- Безкрилати побъркани грешници. Защо?

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 11:35 am

Винр се хвана за главата и въздъхна.
- Аз предпочитам да съм по надалеч - кимна си накрая и изчезна, въпреки че изобщо не му се искаше да го прави... Не, всъщност не се появи в медальона... "Ще се върна по-късно, когато свъшите с детинщините"
Това беше ненормално... Ама той беше свикнал де... Добре че нямаше кой да гледа сеира.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 11:39 am

-Генкай?-Джесика се приближи до бабата,с едно унио котенце на рамото ѝ.Нито мъркаше,нито махаше с опашчица.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 11:49 am

- Да, какво има?- розовокосата я погледна, до преди малко и тя се смееше тихичко от мястото си, че как иначе, сигурно и Ника би се поусмихнал поне малко на този цирк.

- Ще отменим задълженията на Йозеп да пази Джин.- Нава размишляваше за някои неща на глас, а Ника вече наистина беше спрял да слуша, това което го засягаше, му беше станало ясно:- Ишизу ще трябва да си намери нов покровител... Акихико, е май на него ще му е мъчно, но не знам...
- Той ще се оправи.- промърмори тихо, без да го поглежда дори или да дава друга реакция.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 11:53 am

-Искам да използваш моята енергия,за да излекуваш Миани и Дженифър.Още сега.-изведнъж стана сериозна,много сериозна.-И белег да не остане...не се притеснявай до колко ще бъда изтощена,след процеса ще проспа няколко часа.
Котето стана съвсем мизерно.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 11:59 am

Бабата се намръщи, но затвори очи:
- Невъзможно. Има вероятност да те убия. Братята решиха да дадат енергията си, процеса обаче ще отнеме няколко часа без да прекъсвам и за миг, ако и тримата обаче се съгласите още сега, мога да опитам и да приключа по- бързо. По принцип би ми отнело няколко дни с енергията само на един, но щом настояваш толкова скоро...- Генкай се изправи и погледна към Йозеп:- Намери близнаците, май е време да ги поизтощим повечко.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:05 pm

Вдигна пак безсилно ръце,завъртя се за момент да не ѝ види отчаяната физиономия,но бързо си върна сериозния вид.
-Добре...щом трябва...-пое си дълбоко дъх,това коте и гък не казваше.
Като за пръв път нямаше да се инати и да се противи,щеше да слуша и да изпълнява и всичко щеше да си върви гладко и спокойно.И бързо.

Накрая се оказа смачкана...не можеше да се мери с баща си,това беше факт,открит отдавна по не особено приятен начин...Вярно,в повечето случаи ѝ траеше глупостите,но понякога,когато сама си просеше боричкането,работата отиваше на зле.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:12 pm

Чернокосият изчезна веднага след нареждането. А братята съвсем се бяха отнесли, потънали в обърканите си размишления:
- Генкай иска да се върнете. Зададено е желание да дадете енергиите си за лечението още сега.
- Сега?- Ника вдигна поглед към него.
- Е, щом е време. Значи утре се оттегляме.- Нава въздъхна исе изправи, следван от другия.
- Утре, не е ли прекалено скоро?- попита Йозеп, гледайки и единя и другия, безчувствено.
-Нямаме избор.- отвърна червенокосият, а след миг вече и тримата ги нямаше.
Генкай и Джесика вече бяха в шатрата при двата кристални кофчега. Бабата не каза нищо на близнаците, когато се появиха, просто им махна с ръка да преклатят защитните магии.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:23 pm

Джесика само метна един гневен поглед към Ника,когато те влязоха.Подпря се с ръце на масата и се вгледа в порцелановото лице на сестра си...
Знаеше,че щеше да се разплаче,когато си тръгнеха удома.Просто щеше да бъде неизбежно,то сега котето не мръдваше...

-Извинете,но...-Джики се поогледа.-Обстановката винаги ли е така тягостна...?Или просто на мен ми се струва?

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:26 pm

- Е, Винр трябва да е доволен сега. - не, изобщо не го интересуваше, че целият е вече в прах. Ами бяха се борили на.. улицата? Или подобието на такава. Сигурно му действаше добре, във всеки случай вече беше по-нормален, ако изобщо някога приличаше на нормален... Просто не беше розов. - Глупав Винр, само се прави на недоволен, да си гледа работата. - Надигна се и се поизтупа. - Е, предполагам че аз съм победителя

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:32 pm

- И вие двамата ли сте готови?- попита след малко, двата ковчега заблестяха, а кристалът се разтопи подобно вода, но посипвайки се по земята се изпари. Всички перлички испопадаха шумно в краката на братята, когато приключиха, това поне им беше лесно:
- Че кога не сме били?- отвърна Ника сериозно и коленичи пред бабата, същото и Нава, затвориха очи и прекръстиха ръце към раменете си, подобно на древните фараони, на челата им просветна някакъв символ, навярно Печата, която ги свързваше гибелно.
- Добре, Джесика, подпри се някъде или също седни, ще загубиш съзнание вероятно или ще се почувстваш меко казано, постаена под менгеме.- кимна розовокосата. Братята сведоха глави, скривайки лицата си, нямаше да противоречат, всеки сам правеше избора си.

- Не особено.- вдигна рамене Акихико:- Генкай също изчезна, възможно ли е...?
- Правилно, ще изцеди силите им за да извърши леченията колкото може по- бързо- Йозеп се появи до него от пеперуда и скръсти ръце:- Те са решили кой да заеме местата им, окончателно.
- Сериозно?- Рев го изгледа стреснато:- Не е ли прекалено... скоро?
- Вече са решили, не подлежи на разубеждаване.- отвърна, а Ишизу лежаща на мястото на братята, до Джики, изръмжа гневно.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:39 pm

Вълчето не беше останало доволно...пак го биха.Ей,значи,някой ден...Изскимтя,за да си признае победата,и му обърна гръб с оклюмала опашка.

Джесика седна на пода пред масата на Миани и се подпря с две ръце.Тъй беше,като искаше по-бързо да я отведе на безопасно място...

-Май имате прекалено много проблеми в лагера,за да се навъртаме и ние.-Джики пак се смути и погледна към Шадол.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:48 pm

- О, недей така - усмихна се Муртаг след малко, кратки опити за свръзка с главния мозък", който се смяташе за по-разумен и... го нямаше. Винр пак беше зачезнал незнайно къде. Не, едва ли щеше да ги остави вече.. по дяволите. - Ще ти издействам една победа някога, ако те устройва... Или ще биеш Винр, защото пак го няма и ще закъса, ако не се появи навреме. Магията на медальона е краткотрайна, ако е прекалено далеч...

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 12:54 pm

Генкай изгледа и тримата, не беше съгласна с това, но те си решаваха, този път просто щеше да изпълни това, пък и да им даде урок, да не се правят на такива:
" Три глупави деца, никога ли няма да се научат."- въздъхна и опъна ръце на страни, затваряйки очи. Този път не само ръцете й, ами цялото й тяло засия в синьо- лилаво, като едни пипала се увиха около братята и Джесика, и веднага задействаха ефекта си, да изсмукват енергията, цялата почти. Като вид автоматична реакция обаче беше появата на призрачните криле на Нава и Ника, които се увиха около тях по същия начин като в пещерата, но в цервения прозрачен щит се развилняха бели пера, а в белия- червени, Печатите на челата им засияха по- силно, а предаването на енергията ставаше бавно и болезнено. Генкай отвори за миг очи, поглеждайки към Джесика, пипалата бяха увили нея най- много и сигурно болеше, розовокосата така и никога нямаше да разбере какво е обаче. Затвори пак очи и отпусна съвсем малко ръцете си надолу, като след миг пак ги вдигна към Миани и Джени, а пипалата с присвоените сили се увиха около двете тела, вече преобразувайки енергиите в лечебни и превръщайки ги в светлинни пъшкулчета. Коти останаха още няколко минути след изчезването на пипалата, а братята се строполиха на пода пред Генкай, дишайки учестено и с малки рани като изгаряния на челата, където се разполага онзи символ.

- Ще се съглася.- кимна зеленоокият, като за момент погледна към онази шатра, нещо от нея сияеше сякаш.
- Не, не се притеснявайте. Скоро други ще заемат позициите на водачи. Предполага се, че нещата тогава ще се оправят.- отвърна Рев, не искаше да е така, но вече знаеше от отдавна, че е един от заместниците.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 1:02 pm

Дълбоките рани,двете черти през гърба на Миани,следящи гръбначния ѝ стълб...бавно започнаха да се затварят,накрая и следа от тях не остана.Всичките други драскотини изчезнаха на мига.Рани по главите също...
Зловещите черни петна по кожата на Дженифър също изчезнаха.Кървавите рани се затвориха,съсиреците окапаха...имаше няколко по лицето,но ни един белег не се образува.
Котето на рамото на Джесика изчезна.Тя се хвана съвсем за масата и падна на колене,трябваше ѝ въздух...Успя да погледне нагоре към отворените сини очи на Миани.

Вълчето тъкмо да излае пак...когато просто изчезна,превърна се в прах.Обратно в шатрата Дженифър рязко отвори шоколадовите си очи и стисна плата под себе си с ръка.

-Но това...-замълча си,да трие сол в рани...каква файда имаше от това.-С Шадол ще продължим по пътя си,нямате нужда от допълнително бреме.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 1:14 pm

- Всичко приключи. Всеки вече е свободен.- отвърна Генкай и се насочи към изхода, без дори да поглежда братята.
- Е, хубава работа свършихме, хм?- пророни Ника.
- Аз като казах, че поне с това ще се справим.- опита да се засмее, но ефекта беше нулев. Поеха си дъх едновременно, изправяйки се бавно на колене:- Поне Генкай винаги знае какво е нужно.- все пак се усмихна, докато Ника търсеше опора в ръба на леглото и успя да се изправи на крака.

- Никой не е бреме.- усмихна се рогатия:- Такова е решението и се приема. Винаги сме се били радостни, когато някой нов се присъедини към нас, винаги сме си помагали, така че ще помогнем и на вас да откриете, когото търсите... най- малко защото сегашните водачи искат това, може би като последно тяхно решение.- вдигна рамене:- Така, че бихме искали да ви помогнем с каквото можем.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 1:34 pm

-Онее-чан...?-звучеше наистина на ръба да се разплаче.
-Спокойно,Миани...-тя хвана ръката ѝ и с трудност заговори.-Почини си...ти също,Дженифър.
Момичето се беше опитало да се надигне,но се тръшна обратно.Тялото ѝ беше толкова изтощено...медальонът се беше върнал към тялото ѝ и сега издрънча звучно върху масата.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 1:42 pm

- Та...- Генкай се спря точно на прага и се обърна рязко към близнаците:- Да приема, че от тази вечер аз, Рив и Йозеп поемаме ръководството?
- И Мисаки.- допълни червенокосият.
- Чудесно.- усмихна се лукаво бабата:- Кога си тръгвате?
- Мислехме утре, когато стигнем ковача, но...- Нава се замисли, също вече изправил се и се подпря на брат си:- Утре сутрин и най- евроятно ще се засечем при ковача, ако разбира се, вие като нови водачи не решите друго.
- Невъзмоно. Някои неща имат нужда от реонт именно при него. Е, ако се засечен, няма лошо.- вдигна рамене и излезе, беше сериозна и студена, не беше сякаш същата Генкай, дори не повиши тон.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 1:58 pm

- Олеле мале... - въздъхна онзи, но се досети какво може да се е случило и поклати глава. Жалко, това беше лесен шанс за победа, по принцип беше по-трудно. Е, нямаше особено значение. Взе да си изяде другата половина хляб, не можеше да нахълта някъде си просто така и сега...
"Сега не съм аз виновен.." о, Винр се върна? Това беше добре.
"Къде беше?" не получи отговор, само самодоволна усмивчица

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 2:01 pm

-Онее-чан,нали н-
-Шшш...не сега...-синекосата с трудност се изправи,само за да се подхлъзне и едва да не се окаже под масата.-Спи.
-Но...аз...-говореше с един пресипнал глас.
-Казах...ще говорим.по-късно.-скръцна със зъби и момичето схвана намека.
Колкото то Джени...тя беше офейкала на майната си някъде,сигурно да търси баща си...беше толкова уплашена,всичките тия заклинания накрая ѝ объркаха системата.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 2:14 pm

Двамата също тръгнаха, Ника за последно сякаш погледна през рамо и изведе брат си:
- И нашето време свърши.- пророни Нава.
- Все някога идва и това.- отвърна също тихо:- Пак ми се приспа.
- Никакъв сън. Трябва да съобщим.
- Генкай ще направи това.
- Да... не се и съмнявам.
Е, успяха да стигнат само до онова дърво, на което предната вечер Ника висеше, сега и двамата се облегнаха, черната вълчица се домъкна до Нава и положи глава на краката му, а Акихико седна срещу ника, мълчаливо и натъжено, не знаеше какво да каже в този случай, явно мълвата беше ясна вече.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 2:18 pm

Джени най-сетне пак намери баща си и се спря на крачка от него,цялата трепереше като листо...погледна ръцете си,после повдигна уплашен поглед към него.Няколко сълзички бяха потекли...и после тръгна да се смее.Умря да се смее,чак тупна долу на земята и покри лицето си,щеше да изглежда наред,ако не се стисна толкова здраво за косите:
-П-прекалено...м-много...тате,стр-страх ме беше...страх ме е и сега...

Синекосата допря чело до ръба на масата...и заспа така,не можеше повече.Миани остана да я гледа с тъжни очи...значи щяха да си ходят удома.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Wed Aug 26, 2009 2:31 pm

- Шефе... истина ли е...?- попита плахо некото и сви ушета.
- Напълно.- отвърна му троснато, без да го поглежда.
- Аз... може ли да дойда с вас, не искам да оставам тук... сам, отново?
- Защо мислиш, че си бил сам някога?
- Такъв съм винаги... нямам си никого, освен шефчето, което ми направи сянка в пустинята с наметалото си.- отвърна и приведе глава.
- Беше отдавна.- червенокосият отвори очи и въздъхна:- Акихико, къде ти е усмивката?
- Не мога... мислех, че ангелчето ти е завладяло сърцето, шефе?
- Твоето ангелче е свободно да завладява други сърца, всеки поема по пътя си...- смръщи се изведнъж и стисна юмруци:- Махай се, Акихико, иди да си играеш!
- Ие.- поклати главичка, обечките му издрънчаха, а той се ви на кълбо като коте до него. Вълчицата стисна очи и изръмжа тихо:
" Глупаци сте и двамата. Да оставите толкова труд, толкова години ей така..."
- Временно е, Ишизу, някой ден може и да се върнем, ако се убедим че сме достатъчно отговорни, за да се справяме с всичко.- усмихна се горчиво белокосият.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Thu Aug 27, 2009 2:44 am

Лилавокосият, който първоначално просто си дояждаше коричката хляб първо се постресна, но когато му.. обясниха.. се поуспокои. После се изправи, за да измине няколкото крачки растояние и отново да спре наблизо.
- Сега всичко е наред. - лесно му беше на него, нали? Ми сигурно, макар че това никой не можеше да каже с достатъчно увереност, освен може би.. хора, които се бяха разпръснали кой знае къде. Седна до нея и се поусмихна, това при него минаваше за спокойно изражение.. май...Все че я прегърна накрая. - И ще бъде наред.

Subject: Re: Малко- голямо сборище. Thu Aug 27, 2009 3:05 am

Захлипа в опит да се успокои,стисна очи и чак сега тежестта на всичко,което се беше случило,падна върху нея.Всичко беше наред,да,обаче тя просто не издържа,трябваше да поплаче малко,за да бъде нормална,нали?
Гротесковите усмивки проблеснаха в ума ѝ,да ѝ се присмеят.Толкова се беше страхувала пред Смъртта,но ако не го беше сторила,може би нямаше да са тук сега...
Кого заблуждаваше...онзи ангел,който се беше появил,тя щеше да оправи нещата така или инъче.Не беше направила нищо друго,освен да се постарае да заприлича на герой...и накрая какво?Плачеше.Дори не беше могла да каже нищо на Винр,когато той се чувстваше объркан и побъркан.Можеше само да лае,да маха с опашка и да близва.Безполезно,както винаги.
Стисна баща си здраво,инъче сигурно щеше да пропадне в собствените си мисли.
~*~
-Акихико...?
Повечето спаха,така че нямаше да съберат много погледи,като си тръгнеха още сега.Братята не ги знаеше къде са,дали си бяха тръгнали още или не.Миани се мъкнеше след нея като безмълвна сянка.