Пак ли тук...

- И за нещастие или щастие точно върху нашето страхливо плъхче - измърмори онзи с пурата, след краткия си разговор с лилавокосия там. О да, още си спомняше как хубаво щеше да я посече ако не го имаше драконът...
- Всъщност какво е станало с него? - чернокосчето избяга от ръката на лилавокосия, не го познаваше и отново се скри зад гърба на сивия.
- След катастрофата започна да се превърна в плъх. Така и не порасна, виждаш го сам. Все още си е онова осем годишно хлапе, брат на Ризел, което вярва, че сестра му ще се върне. След ужаса на драконския огън започна да се плаши от хора. Започна да се крие в тъмното. Започна да придобива все по-животински навици.

Ним кимна на сивокосия, който отведе момчето на някъде, то нямаше нищо против.
- Градът беше полуизоставен, дебнеха само онези, които бяха полудяли от болка и страх. Драконът - посочи към Винр - Ни следеше от три дни. Знаехме го и все пак направихме грешката да го оставим да го стори. Аз бях водачът, затова поех отговорност тогава.. Твърде късно. Драконът беше подбрал чудовища, които се страхуваха от него и му се прекланяха... И един ден ни нападнаха с огън... Не знам какво се е случило с момчето, защото се разделихме... Муртаг и годеницата му изчезнаха тогава... Намерих момчето с човека, който виждате... Драконът знае най-добре какво е сторил на детето. Не го обвинявам. Мнозина бяха погубени тогава.

- Точно това ме притеснява... Макар че от всичко това главният ни проблем може да се окаже дракона. Смок се занимава с дим и мъгли.. Димът е свързан с огъня... Но момчето го познава добре и му има доверие... С всички може да се справи.. Но не мисля, че същото важи за... Винр, струва ми се? Извинявай, преди те наричаха Найто. Ако Винр ми разясни случилото се може би ще мога да измисля нещо?
Онзи изглеждаше като статуя колкото и внимателно да се обърнеха към него. Ясно, значи преди да нападне Муртаг беше нападал и другите... Сега на лилавокосия му стана ясно забавянето на чудовището тогава.

Онзи отново заблестя леко, явно успокоен може би, кой знае. Него така и така никой не го разбираше и да обясни постоянното си изгасване и светване според емоциите.
- Значи сте успели да го промените. И да спрете промяната. Това е хубаво. Радвам се, наистина... Въпреки всичко, което се случи тогава и за което аз съм виновният главно... това е хубаво.

Момчето се сепна и понечи да се скрие зад сивия, но когато хвана ръкава му се поуспокои. После вдигна очи към нея, сякаш преценяваше сериозно ситуацията, което бе някак невъзможно за него. После бавно кимна.
- Ти не си страшна. - добави после с леко съмнение. О, със сигурност можеше и да полюбопитства, само ако, разбира се, нямаше друг избор и тръгнеха с другите. За такива решения той още разчиташе на водача си, въпреки че първия път той се беше провалил

- Не е нужно чак толкова... - размаха ръце инстинктивно онзи, после се върна към сериозността си, ако изобщо това беше възможно. С този си вид никога не можеше да си докара сериозност дори и да беше... Златото не му беше от полза особено понякога. - Добре тогава, щом е толкова важно, струва ми се, ще помисля върху предложението. И.. Не ми се струва, че Винр би отнел живот сега както тогава. Тогава беше чудовище, сега вече е.. "нормален".

- Мислех, че тази тема ще бъде погребана - обади се тихо дракона след като се откамени и привлече вниманието на русокосия, който беше седнал по турски, както обикновено правеше когато мислеше вече.
- И аз също, драконе. Но спокойно. Не искам нищо от теб. Нито извинение, нито покаяние. Просто приеми миналото си. Аз го приех... Скай! Искам да говоря с теб, момче. Ела насам.

- М?... О да - съвзе се накрая, досега стоял малко настрани, слушайки явно с половин ухо, стискайки цигулката в ръцете си. - Просто се чудех как ще върви бъдещето като останат тук. Нали досега търсех него... - кимна към златното същество, което говореше с момченцето. Не се беше променил... Не беше променил нищо в себе си, само външния вид и силата. - Предполагам ще трябва да го приема. Бившият ми шеф си е такъв.

- Стига изобщо да дойдат - измърмори Винр, представяйки си несветлото си бъдеще . Един вид по-добре, защото нямаше да има с кого да си спори и щеше да бъде скучно... Едно дете щеше да бяха с пълни сили когато го види... Въобще се очертаваше супер... Много добре си спомняше момчето, преди то да стане такова. Не мислеше, обаче тогава, че то никога повече няма да порасне, нямаше да бъде себе си.
- Ако не ни искаш безпроблемно ще решимнещата - обади се намръщения тип, к8ойто кой знае защо беше до него.
- Нямах това предвид...

- Приятно ми е... - кимна онзи, макар че се запъна в своето представяне. Никога, никога нямаше да може да приеме това смотано име, с което го наричаха на шега. Чернокосото момче се беше приближило през това време и май отново взимаше някакво решение.. Така че и изпревари другия най-накрая.
- Аз съм Скай... Йорошку онегай шимас! - само ако сестра му беше тук... Подобно.. представяне беше в типично в нейн стил.
- Което трябва да значи че искаш да дойдеш с нас? - тъмното бъдеще започваше...