Под ударите на наковалнята...

- Статуята на майка ми, втората значи?- замисли се и погледна пак към отломките в страни:- Вече и двете статуи са счупени, само спомените за нея остават.- но пък се и усмихна, като погледна към момичето:- Ерхуто... много цветно, шарено направо, с изрисувани слънца, полумесеци и звезди по него, животни, растения, риби и птици... всичко възможно, това ли е?

-Хай.-кимна лекичко.-Това беше.И беше наистина хубаво,явно това ме накара да докосна статуята...и от тогава не си спомням какво стана.Спомням си само как болеше,после кошмари,и после пак започна да боли.

- Докоснала си статуята? Ето защо...- изцъка с език:- Авгелското в теб е толкова голямо и чисто, че е разбило преградите на белия мламор, чиста магия, и е освободило Озо, който си търси приемник, невинно и чисто сърце, в което да се впие и да стане част от него. като сглобка на конструктор. Но в полза или във вреда на приемника си. И тук имаше една статуя, където беше второто парче, но и него са извадили и са му дали възможност също да се слее с теб, сигурно за да спре кошмарите и да те събуди.

-Може би...-докосна с ръка там,където парчетата трябваше да са.Мъничко заболя,затова я дръпна леко настрани.-Трябва да ти кажа...след всичко,което видях,нямаш нищо общо с баща си.Той е кръвожаден,жесток и просто чудовище.Ти си нещо съвсем друго.

Това го изненада стабилно, обърна се рязко и мигна два пъти:
- Наистина? Ти си... първият човек, който го казва. А аз дори не знам какъв съм в някои моменти.

-Вярно е,че не те познавам от толкова много време като някои...и може би тяхната преценка би била по-добра,но...-погледна настрани засрамено за момент.-За мен ти си просто човек,чиито бариери към света са малко по-твърди и трудно разрушими от останалите.Ти не си чудовище,ако беше,нямаше да те интересува толкова много дали управляваш правилно и дали можеш да защитиш всички.А и ти...ми помогна,като ме върна обратно.Това,че имаш някои от способностите на баща си...това не те прави като него.Поне в моите очи.-които тя затвори.

А той я гледаше с разширени очи, сякаш невярващо или не е чул правилно. Повдигна леко вежди и затвори очи за момент, след което пак я погледна, опитвайки да прикрие някаква изненада:
- Може и да си много права...- пророни тихо и отклони поглед от нея, в нов опит да прикрие онази изненада, разгадан необикновено лесно.

-Гоменне...-докосна ръката,която се подпираше на леглото,леко,и след това се дръпна,свивайки се отново на кълбо като малко котенце.

- За какво?- впи очи в ръката си замислено и леко присви вежди:- Предполагам... не е никак лошо това, че за толкова кратко, може да се каже че ме познаваш толкова...

-Просто ми се стори,че ти стана неудобно.Не исках това,затова ти се извиних.-червените криле лекичко мръднаха,сякаш се пробуждаха от някакъв сън.Едно червено перце падна на рамото ѝ,но на нея не ѝ направи впечатление.

- Нищо ми няма.- кайчетата на устните му се извиха в малка усмивка и поклати глава едва забележимо. Вдигна ръка и внимателно взе перцето от рамот й, гледайки го с интерес и замислено.

Тя отвори едно око да види защо се беше умълчал така.Видя перцето и лекичко се усмихна.
-Сега...хората още повече ще ги е страх от мен.Както когато носех сребърния полумесец.

- Ще ги е страх повече ако в този си вид направиш нещо лошо, но пък ако покажеш, че кирвавите криле и черния ореол не влияят на характера, тогава няма нищо.- вдигна перцето пред лицето си, все едно го изучаваше само с поглед:- Относно сребърния полумесец... няма ли да си агент вече? Сестра ти те върна обратно в царството ви все пак.

-В това състояние?Не.Както онзи старец каза,трябва да тренирам,не да намирам скитници.-поклати главичка.

- В последните няколко дни на такива скитници се натъкнахте, само проблеми и глупости ви се струпаха на главите на теб и сестра ти.- несъобразително тръгна да вдигне идругата си ръка, за да потърка чело, но загуби равновесие и падна назад:- Поне не е твърдо.

~*~
-Тиририри...-Джики си беше пооправила настроението и сега си свирукаше тихо,докато вървеше до Шадол.Искаше да се пораздвижи малко,макар и на моменти да затърваше в дълбокия пясък...
-Я чакай...малко!-Джени едва не падна назад,когато дюната започна да се мърда.-Това ли трябва да е мястото?!
Бързо хвана Скай,и той да не се изръси долу,пък и да не се плаши.
-Шадол,Шадол,спокойно!-зеленоокото момиче положи ръка върху муцуната на черния кон в опит да го накара да спре да пръхти и да рита с копита.

- Какво място!? - неразбиращо попита пък момчето, което изглеждаше особено объркано и естествено вече беше почти готов да се превърне в плъх и да избяга незнайно къде - Това е пустиня!?

-Някакъв си ковач,ама...-накрая се оказа по дупе в песъчинките,обаче държеше детето здраво.-Аз нищо не виждам!
Жон и онзи рис се бяха панирали и се опитваха да запазят равновесие,Лео също не изглеждаше много щастлив.

- Аз виждам.. пустиня... Никога не съм виждал пустиня! - да, детска радост, другото едва ли го интересуваше толкова много и все пак... Въпреки всичко не му беше никак по вкуса.... Да бъде толкова далеч и сам.. Сам ли? Едва ли, но както се беше вцепенил не можеше да намери "охраната" си.

Нови посетители, нова радост за някои, само някои обаче. Шадол изцвили уплашено, съвсем затъваше, а пясъкът... сякаш стана жив и запозна да ври като вода в тенджера, де да беше вода обаче:
- Проклет Пясъчник!- извика Генкай от някъде, повечето от пътуващите вече бяха затънали и с тези песъкливи мехури, които сякаш изригваха навсякъде около тях.

- По дяволите, защо ми е толкова познато - някъде сред разбунтуваните пясъци Винр вече се ядосваше и се чудеше дали ако запали пясъа ще се получи нещо интересно... Най-много да пострадат хората, лошо... Но беше безсилен тук и чувстваше как скоро ще се "удави"
- Не мърмори, а давай да направим нещо - изникна както винаги от нищото отни странен рус със странно изражение - О, не, ония вече потъват...

Редом с бълбуканията и още нещо се издигна, първо като колони нагоре. Торнадо? Ако торнадого имаше качулка и два остри зъба от камък... не, не беше торнадо, а пясъчни пепелянки и то много, обиколили в кръг всички и съскаха. Бяха като истински но огромни, че дори очие им бяха от някакви жълти камъни и проблесваха.

- Ие.. - проплака момчето и се сви там някъде, но от една страна можеха и да го похвалят. Пазителят му трепна и се посъвзе в тази безкрайност както си потъваше.
- Това е в повече - изръмжа отново Винр и отскочи, за да се преобрази малко по-надалеч готов за бой. От едно двреме насам си беше.. нервен... "Да не се окажат пак хора накрая..."
- Млъкни и се справяй там - изсъска му лилавокосия, който плюеше пясък, измъкнат като по чудо.
"Няма нужда да го казваш"

-Спокойно,шшш,шшш,не плачи.-макар че и двамата бяха позатънали,Джени беше вдигнала детето над главата си и се опитваше да го задържи така,а тя беше потънала до гърдите в пясък.
Един пясъчен мехур отдели Джики от жребеца,тя протегна ръка към него,но внезапно още един я бутна надолу и тя се изгуби.

Черният кон се трнсформира и човекът сега протегна ръка към господарката си, на косъм и я хвана, но повлечен и той надолу. От другата страна наоколо се разпръснаха водни струи, разбиващи поне малко от пясъчните същества, но едно нападна в гръб и от Ийв остана само писък. Още няколко бяха така погълнати, а постепенно всичко живо затъна, като в плаващи пясъци, е поне не бяха изядени от пясъчни пепелянки.