Под ударите на наковалнята...

-Откъде да разбера,аз през цялото време спах!-започваше да изпада в паника,повдигна ръце към ореола,докосна го леко,усети мощта скрита вътре и веднага дръпна пръстите си далеч.Свали ги пред погледа си...няколко черни искрици прескачаха от пръст на пръст,увиваха се около китките ѝ или пък се плъзгаха по дланите ѝ.
Щракна с пръст.
Много голяма грешка.

Чу се някакъв гръм и внезапно всичко се разтресе.Тигърът скочи на крака веднага и започна да се оглежда,докато не видя пушек да се издига от един от коридорите.
"Миани!"И се втурна натам.

Като бръкнали в контакт,и двамата.Тя дори не усети кога и как стана,просто...просто стана.От до покрити в сажди,с щръкнали нагоре коси и ококорени физиономии.

- Вече разбрах!- провикна се ковача и се разхили, а след тигъра и ужасения белокос, поеха и останалите.
Ника също се беше изправи, гледаше с разширени очи към нея и се прокашляше, това ако някога беше предположил, че ще му се случи:
- Повече... никога... - дори не се доизказа, а продължи да кашля, нагълтал се с дим и целия в чернилка.

"Миани?!"-тигърът спря точно на входа на помещението,въобще не обръщаше внимание на всичкия този пушек.
-Онее-кхъ...-чан...-едва-едва промълви.-Аз в какво...кхъ...се превърнах?!

- Ника?- спря зад тигъра и разтърка очи.
- Братко, дължиш ми обяснение, как Озо са попаднали в нея? Силата и е равна или дори по- голяма от нашите, взети заедно!- извика онзи от там и продължи да си кашля.
- Знаех си, че няма да има проблеми.- появи се и ковача, само че не се виждаше, беше някъде сред дима явно:- Никакви проблеми в характера и отношението й до момента, само че си наследила силата на апокалиптичен ангел, но спокойно след няколко месеца и с усърдни тренировки можеш и да я овладееш.

-Месеци?!-тя съвсем се панира.-Но...но аз дотогава ще взема да убия някого!
Зарови ръце в косите си и това рязко движение породи една огромна вълна от чисто електричество да освети всичко за миг,преди още повече пушек да запълни помещението.Сега тигърът беше един разрошен и щръкнал,не смееше да погледне към Ишизу или Йозеп...Йозеп щеше да бъде смешна картинка.

- Поне... ще си го направила без да искаш.- пясъка бил проводник на електричество, така ли? Определено, защото сега Голем имаше една изключително бухнала пухкава пясъчна коса. Ишизу изскимтя и се снижи надолу, като зашеметена:
" Кой дявол ме набута сред ангели?"
А Йозеп, той просто предпочете да мине с ръце през косата си, стоейки назад в сенките и да се преобрази в пеперуда.
- Грегор, дай си теорията?- имаше и едни наелектризиран белокос, същия като близнака си.
- Теория нямам за това, само, че ще й трябва бая учене за тази сила и това сигурно е едва началото на мощта, с която се е сдобила.- вдигна рамене, той си беше добре с голото теме.

-Гоменне,гоменне,гоме-
"Не.Мърдай!"-че като нищо наистина да убие някого без да иска.-"Просто се успокой...легни си пак...и не мърдай."
-Х-хай.-пое си дълбоко дъх и се изкатери пак на леглото,сгушвайки се под завивките.-Гоменасай...
"Ще го преживеем."

- Все някак.- червенокосият я прослени с погле и въздъхна леко:- Двойно по- голяма сила от мен и брат ми... сериозно...
- Ника?- белокосият щракна с пръсти и му махна с ръка да се изнася от там, така както си седеше и на леглото:- На крака и вън!
- И заповеди ли започнахме да си разменяме?
- Просто кротко напусни.

-Не...-хвана го за ръката,преди да ѝ се е изплъзнал.-Не искам...
"Хубаво,оставете го тогава."Тигърът,вече сравнително по-спокоен,се обърна да се маха от този пушек,че като животно го усещаше двойно по-ужасно.

- Не искаш?- повтори и присви очи за момент.
- Не иска?- Голем и Грегор се спогледаха леко шашардисани и тръснаха глави:- Щом не иска...
- Ника, моля те, дръж се нормално.- обади се близнака му и също се обърна към изхода.
- За ненормалното ми държание се обърни към малката госпожичка със синята коса, която ми барника по психиката.- промърмори и пак седна на леглото.
- По твоя воля.
- Все едно.- вдигна рамене, наистина по- кротък, личеше си му, че дори и не се мръщеше и не повишаваше тон.

Миани радостно притвори очи и се сви на топка,като пусна ръката му.
-Аригато!-весело се усмихна и всичкия дим изведнъж просто изчезна...изпари се.Искриците спряха да прескачат по нея,успокоиха се и се скриха някъде.

- За нищо.- вдигна рамене леко и се огледа замислено, като хвърляше и по някой поглед на нея:- Ще се научиш рано или късно да владееш тази сила.- проговори тихо и разсеяно след малко, като спря червените си очи на парчетата от счупената статуя и двата жезъла, белият в лявата ръка, а червеният в дясната... това ли бяха споменатите оръжия?

-Надявам се да е рано.Видях какво тези сили могат...Не искам и аз да се превърна в такова нещо,не трябва!-присви вежди за момент.-Той беше толкова жесток,дори и с децата...сякаш тяхната смърт му доставяха най-голямо удоволствие.

- Лесно е бялото да почернее, но е трудно да стане обратното.- потърка чело замислено и се подпря на ръце на леглото:- Казваш, че в съня ти той ти е казал да избереш как да свършиш... като тези, които жертва, убиец или... спасител?- това пък от къде му дойде на ум, дори не го обмисли и се нуждаеше от няколко минути, че сам да си нареди мислите:- Да използваш тези сили за нещо, което ти искаш... за добро. Брей, за тези думи брат ми ще е много доволен.- засмя се едва и затвори очи все така умислено.

-Мисля,че имаше предвид как ме убие.Дали да ме изпърже,удуши или пък удави.-потръпна от тази мисъл,ужасът от сънищата за миг се завърна и я погъделичка.-Всичко му беше толкова смешно...прекалено смешно,просто си вървеше,дори не се стараеше,а всичко умираше,загиваше,крещеше от ужас.

- Типично в негов стил. Не, че го познавам, само са ми разказвали за него и действията му.- стисна зъби и, спомени, и той ги имаше макар и от разкази:- Не мисли за тези сънища, това не са твои спомени и само могат да те озлобят с времето.- отвори леко едно око и я погледна:- Видя ли някои от моите спомени, докато бях под магията на Сайанка?

-Ъъъ...-ухили се невинно и се сви малко по-далеч от него.-Не трябваше ли?

- Разкрит съм!- вдигна глава към тавана, а след малко покри лицето си с ръце:- Сайанка е виновна, ще си имам вземане- даване с нея, прекалено много ми е барникала по главата и ми е разредила системата. Това не съм аз, поне от има- няма девет години не съм аз, не бива да е така...- отдели ръцете си и се загледа замислено в тях:- Да говоря толкова много, нещо ми има май. Събудило се е онова същество, което бях тогава.

-Какво лошо има в това да говориш?-погледна го странно.-На мен ми харесва да си говориш с мен...кара ме да не вярвам в мисълта,че не можеш да ме понасяш или пък съм те ядосала за нещо...както си мислех в началото.

- Мен всичко може да ме ядоса, но си го изкарвам на тези, които наистина си го заслужават.- пак я погледна и леко се усмихна:- Хубаво, ще говоря, щом ти харесва, но ако в един момент заприличам прекалено много на брат си по някои черти от характера или пък пожелая да свиря на ерху, удари ме с нещо, че да се съвзема малко от малко.

-Ерху?-в очите ѝ се разпали любопитство.Не трябваше да го споменава,ама въобще.-Можеш да свириш на ерху?

- Хм?- вплете пръсти в косата си и леко я разроши:- Мога.- зашари с поглед из помещението, къде му беше акъла и на него, но то просто му се изплъзна, пък и как иначе, нали точно едно такова си беше спомнил по време на магическата кома, подаръка от майка му, макар и за двамата с Нава, само той май го беше усвоил достатъчно добре.

-Жалко,че не искаш да посвириш.-повдигна рамене.-Не,няма да те карам.Не искаш,значи няма.

- Може би... щях...- прехапа устни:- Ако имах едно под ръка... последното, тоест и първото де, го загубихме преди много време, някъде в руините на старата ни къща.

-Имаше едно...-позамисли се за момент.-В двореца.В залата,където...се случи това.Беше част от статуя,на една красива жена...майка ти.-погледна нагоре към него.-Да...Акихико ми каза,че е била на майка ти.Пък и прилича на образа,който видях в спомените ти.