Под ударите на наковалнята...

Тя не смееше да отвори очи,дори и когато спря да пада с бясна скорост надолу...хвана я.Краищата на косите ѝ обаче едва-едва докосваха пясъка,беше на косъм.Ронеше мънички и тихи сълзи,уплашена и самичка...макар че тя беше причината за целия този бой.

"Ух леле, някой със слаби нерви ако гледаше сега" направо да те дострашее, вероятно, как ли беше да гледаш отстрани. Много скоро доби представа, когато видя побелялата лисица, стояща като статуя.
"Ако се налага ще се бия още с него, но ти трябва да я пазиш" изръмжа към него, но все тая, той не реагира много, сигурно после щеше да му вика, но.. това си беше съдба "Джени, вече всичко е наред, въпреки че е страшно, съжалявам..."

Тя отвори очи...дали беше от това,че беше с главата надолу или пък пеперудата я пръсна с някакъв черен прашец...но спомените ѝ се върнаха на момента.По-добре да не го беше правила,обърка я съвсем...почти нищо не си личеше,само очите ѝ като се напълниха с нова вълна сълзи и тя го удари на силен рев.
Тупна си лекичко долу на пясъка и зарови лице и ръчички в козината на лисицата:
-Татеее!К-к-какво стана с мен...Уааааа!-хайде още по-силно.
На мястото на златистият дракон седеше някакъв мъж и си търкаше празната глава,пълна с болежки...вдигна стреснат поглед,когато тя съвсем се разстрои,и небесните му очи се изпълниха с вина.Част от русата му коса стърчеше като бръкнал в контакта,а друга част бече вързана на стегната плитка и се плъзгаше по пясъка.
-Ама аз...-и неговият глас беше различен в тази форма.-Аз не исках да...

- По дяволите с теб, Винр, човек да те направи пазител и правиш екшъни - изръмжа лисицата като си върна дар словото и се озъби на вече човека, който виновно се рошеше и търсеше как да се извини. - Следващия път ще си търся феникс, не дракон...
После съвсем по лисичи направо се уви като змия около дъщеря си, сякаш я пазеше от бог знае какво, загледа и двата дракона заплашително.

-Видя ли бе,всички те вземат за слабак...-онзи да си направи устата,макар че имаше голяма вероятност да му теглят една китара в главата.Ставаше му все по-кофти от всяко подсмърчане и всяко хълцване,момичето започваше да се поуспокоява,но...
-С-събудих се и...и...изведнъж тръгнах да хвърча...-стисна очи,вярно,и преди беше хвърчала на своя глава...но преди това не беше забравяла кое какво и що е...и после бързо-бързо да си спомни.Цялата ѝ система беше начупена на парчета.
-Гоменне...

- Ти също се успокой, успокой се. Сега ще разбера какво става тук и ще се наложи да наказваме виновните за това хвърчане. Аз съм луд, ама вие имате ли си на представа какво беше... Какво беше... Винр! Не го гледай този, ще му отмъщаваш после. Обяснения! Веднага!

Блондито стреснато се изправи,без малко да изкозирува,но се усети навреме...Отвори уста да изрече нещо,но откъде да започне?Нямаше никакъв смисъл да крие нещо от лисица,тези лилави очи щяха да го изгорят повече от огъня на Винр.
-Позволете на мен...-едно сладко детско гласче,като звън на кристал,се разнесе наоколо и между двамата се появи онова среброкосо момиченце.-Аз се казвам Лу...а това е моят Онии-сан,Хиро.
Онзи се понамръщи,че малката му сестричка трябваше да го спасява отново.
-Онии-сан не искаше да изплаши Джени-сама.-то събра ръчички пред себе си и тихо и спокойно,без никаква проява на емоция продължи.-Планът беше да я пообъркаме малко...да я приспим и да успеем да я отвлечем.Но синият дракон ни попречи.
Джени се поокопити така горе-долу и извъртя поглед към двамата...игурно беше временно,ама я побиха тръпки от тях.Можеха да си играят с нея като котки с мишка,чак сега го разбираше.

Лисицата размаха опашка сякаш гонеше някои досадни мисли от главата си, но продължи да ги гледа и тримата с недоверие. Да, и Винр се включваше там, явно преценявайки дали наистина не го лъжат относно частта със спасяването и така нататък.
- Всичко това защото тя няма връзка с дракона или просто защото някой е решил, че за нея ще е по-добре да си намери ново семейство? - каза накрая, Винр пак се зачуди дали това бе основният му въпрос, или с него целеше да си отговори и на много други. Но да, Муртаг не му обърна особено внимание въпреки всичко.

-Онии-сан я харесва.-той се задави изведнъж,тя как го каза...без да ѝ мигва окото,само го посочи с палец.Целия се зачерви като домат и положи длан на главичката ѝ.
-Ей,Лу...не си прави такива лоши шеги...
-Аз никога не си правя шеги,Онии-сан.-погледна нагоре към него с такова безразличие...тя изглеждаше доста по-убедителна.-А и...родителите ни се познаваха.Тя е единствената ни връзка към добрите дни...затова Онии-сан искаше да я вземе.
-И ако ти не се беше появил,щях да се справя отлично.-русият реши да запее старата песен на нов глас и да тръгне да се ерчи срещу Винр.
Джени вече беше утихнала,като само лекичко подсмърчаше от време на време.
-И за дето си такъв идиот и не си намерил сили да устроиш окончателна връзка между двамата,нито ти принадлежиш на нея,нито тя на теб.-макар и човек...драконската природа си казваше думата...-Аз имам пълното право като дракон да искам да го направя преди теб.

- Все едно пък ще ти позволя! - посочи го пък онзи, като се озъби, решил че една лисица не можеше да направи нещо особено на него. Естествено беше да се опита да се бори, макар че нямаше и шанс да се опита да направи тази.. магийка. Още повече, сега се досети, лилавокосия категорично забраняваше това и щеше да го направи на драконска пихтия и да опита, нищо че изглеждаше като смахнат идиот-лисица.... Не че някога се беше опитал да го моли, просто... беше невъзможно, как дъщеря му да се свърже с дракон убиец, какъвто беше той за тях... - Все едно пък тя ще се съгласи да се свърже точно с теб, моля ти се... Но пък защо не, нали ти с твоите там магии можеш и да я накараш, кой знае.
"Това започва да ме ядосва" предупредително се обади лилавокосия, който нямаше намерение да седи и да гледа глупавата им караница.

-Аз поне ги мога,хлапак!-заръмжа точно като дракон,Джени настръхна,макар и да избягваше да ги гледа.-Ама и ти какво се правиш на много заинтересован,до преди половин час си мислел за съвсем други неща...аз не искам да се мъкна след нея,защото ми е задължение,като теб.
-Спрете вече...-тихичко промълви,но кой да я чуе,освен Муртаг.Защо трябваше да се карат заради нея?Тя пък не можеше ли просто да изчезне някъде и да си се пошляе из собтвения си ум за час-два.В действителност решаваше да не се бута в списъка "Грижи" на хората,като не се задълбочаваше много с тях.И въпреки всичко...това се случи!А тя просто заспа!

- Ти от къде си сигурен, че се мъкна след нея само от задължение? - ако не беше караница на лилавокосия щеше да му е много интересно да разбере дали Винр се изпусна за нещо или го казваше нарочно. Във всеки случай сега това вече го дразнеше неимоверно, не това му беше целта. Между двата дракона се появи една странна малка червена и прозрачна нота. После станаха две, после три, а накрая избухнаха заслепяващо с доза ударна вълна, целяща да прекрати спора.
"Или ще се помирите... или ще се наложи да изгоня и двама ви, за да не слушам глупости... Макар че сигурно ще се върнете после, нали"

-Аз никъде няма да ходя!-онзи се тросна и скръсти намусено ръце.
Лу само продължи да гледа нагоре към него.
-Дошъл съм до тук,следял съм ви месеци и сега няма да кажа "Айде,чао,беше ни приятно!".
Дипломатичността напоследък започваше да липсва в младите скитници...

"Жалко, можеше просто да се покажеш преди месеци, да се запознаем и да уредим този така наречен проблем още тогава" изнервено замаха с опашка лисицата, но това изглежда все пак не беше негов проблем. Той и понятие си нямаше за какви връзки и глупости ставаше въпрос. Искаше да научи само онова, което интересуваше него.... Но май нямаше да може.
- Да, още тогава можеше мирно и спокойно да ни разкараш и двамата кой знае как... Много ти се ще...
"Нямам намерение да продължавам напред с вас двамата да спорите като идиоти. Някой да има идея как да решите проблема си веднъж завинаги?" дали щяха пак да се скарат? Вече се радваше, че не е дракон, че май тези бяха много упорити...

-Най-лесно е тя да избере един от двамата.-повдигна рамене,беше прекалено убеден в себе си...-Ще посочи мен тъй или инъче,аз проблеми нямам.
Лу си позволи да поклати главичка,Онии-санчето ѝ нещо много беше хлътнал.
-Да избирам?Какво?-погледна най-сетне през рамо към тях.-Нищо няма да избирам!Оправяйте си драконските разправии без мен,аз не виждам как успях да създам такъв спор!
-Спорът е следният.Кой ще се върти около теб.
-Никой,продължавате да не се занимавате с мен и проблем няма,какво не е наред?
Тя май още не зацепваше.

"О, господи" простена си съвсем по свойски лисицата и изглеждаше като разбит. Та те и двамата бяха... дори не знаеше как точно да ги опише. А после? Дори и единия да бъде избран беше ли вероятно другия да продължи да ги следи или подобно? Нещата ставаха подобни на някой от сапунен сериал... Не че той можеше да каже дали е така, не си спомняше да е гледал.
- Да бе, ще избере Перчо само защото бил великия магьосник...
"Сигурен съм, че ако Скай можеше да се кандидатира, то той щеше да е победителят от всичко това" не, не беше много сигурен, но ако трябваше да избира между двама самохвалковци, щеше да избере детето... Защо ли... Може би просто ги дразнеше, въпреки че не го искаше много...

-Тате...виж аз какво ти предлагам...айде да се връщаме обратно,а пък те да правят каквото си щат.-сериозно я плашеха,какъв беше тоя внезапен интерес към нея?Беше стрякащ,много стряскащ.
-Че теб защо би те избрала?Айде кажи ми,има ли причина да се надяваш да го направи?

"Да, да се изнижем тихо, мразя подобни сценки" измърмори недоволно той в отговор, готов да отиде там, на тъмно при Ним и останалите, а пие по чай, каквото и да е...
- Честно, и мен няма да избере, пък и баща й не би позволил, естествено. Защото веднага след това ще стана на супа, както и ти, предполагам... За мен е по-добре да не избира никой, ама как ще избере теб, който се появяваш от нищото, дори не те знаем кой си... Някой напълно непознат появил се веднъж от еди-си-къде-си. - да, по-добре да не избираше никого, това казваше здравия му разум, но нямаше нищо против да ломоти безмислици.

-Ааа,но ти имаш пречки.Или си ги втълпяваш!-тръгна да ръкомаха с пръст срещу него.-Дори психически не можеш да се подредиш!Що за пазител!
-Онии-сан...изтърва я от небето.
-Е,подробности,на всеки се случва.
Това нямаше да свърши...макар че тя и баща ѝ тръгнаха да се омитат от там...Хиро като с магнит ли го привличаше или какво,той докато приказваше,тръгваше след тях и съответно и Винр.Обхвана лицето си,още не се чувстваше никак добре и ако скоро не спряха,пак щеше да заплаче.
-Теб.-две ръчички се увиха около синекосият.-Ти си.Айде,решението взето.Млъкнете вече.
Русият помълча шокирано така малко-малко...
-Лъжа!И ти си магьосник,не може така!Не!

"За бога млъкнете вече!" отначало тихо, завърши с крясък лисицата, която прекъсна иначе готовия с отговора си Винр и се обърна настърхнал. "Нямам си никаква представа за какво ми говорите, добре, честно... Но ако ще продължавате така..." няколко от същите червени ноти, неуправляеми без цигулката му, се взривиха като фойерверки наоколо, хвърчащи без определена посока. "И аз не знам какво ще стане когато същите тези ноти, които виждате образуват петолиния и завали дъжд от подобни неориентирани музикални неща... Мога да нараня и себе си и невинните... Ако ще продължите спора, направете го тук, далеч от мен и дъщеря ми... Когато свършите, тогава можете да влезете вътре... Спорът продължава ли всъщност?"

Хиро се начумери,но нотите бяха достатъчно убедителни...Златистият дракон бързо се върна и издиша едно кълбо дим в лицето на Винр,преди да се скрие зад някоя дюна.
"Връзката е за теб...но това не значи,че ще се махна."
Сребристата пеперудка мълчаливо просто мина покрай тях и го последва.Джени се дръпна без нищо да изрече от Винр,само го хвана за ръката и го затегли към пясъчните стълби за наобратно.Закачи със свобоната си ръка козината на лисицата.
"Аригато..."

"Доиташимаще" а следващия път можеше преспокойно и да се изпусне... макар че после можеше и да съжалява, ако му минеше... "Ти, Винр сега какво ще правиш?"
- Какво да правя? - отвърне не почти веднага, но все пак постарал се да си успокои нервите. - Ти и твоята Ризел ми разказахте играта едно време, вече се чудя по твоите правила ли да живея, по нейните ли... - млъкна, усетил че отново отива към опасната зона на нервите на лилавокосия.
"Както и да е, ще намерим Ним да види драскотините ти, няма да тревожим за това лечител, все едно пък ще умреш"

Преди да се загубят долу в пясъка,едно светло кълбо се врътна около нея и я закачи по бузата,преди да се пукне като балонче.Тя погледна през рамо към едното небесно око,което я наблюдаваше...
Щом мракът на пясъците ги обгради,тя продължи мълчаливо да върви,като запали няколко пламъчета.

Другите двама запазиха мълчание. Лилавокосия видимо се поуспокои, когато се шмугна между русите коси на Ним, който пак беше с гръб и свиреше на флейта. Муртаг го направи за да му се обърне внимание.
"Довършил си песента? Браво..."
- В какво сте се намесили пак, направил си дракона като гледам готов за готвене... Само зеле да имаше...

-Драконски работи...-най-сетне проговори и се обърна към Винр.-Какви са тия...връзки,мръзки и така нататък?