Под ударите на наковалнята...

Пеперудата изведнъж живна и скочи да кръжи пред лицето ѝ.Джени се засмя,когато някакъв сребрист прашец започна да я гъделичка...Разкиха се и в момента,в който отново погледна нагоре...беше сама.Нямаше никой,нито пък нищо.Пеперудата сякаш се беше изпарила.

"Мразя го, да ми казва какво да правя... Сега пак съм объркал нещо или кой знае какво" и как можеше да намери нещо сред тълпата... Когато нямаше как да използва глупавата магия на това момиченце... Онова момиченце, което бе забъркало всичко.. за това ли вече я нямаше? Не помнеше вече причината. "Имаме сериозен проблем"
Ама кой да го чуе, нямаше връзка и с лилавокосия, а това също не беше много хубаво, както можеше преспокойно да си го изгуби и да са на две крачки растояние.

Отново се разкиха...този прашец продължи да се ръси от някъде върху нея,макар и пеперудата да я нямаше никаква.Накрая размаха ръце и се изправи.Потърка насълзени очи и зачервен нос и се огледа...
За какво беше дошла?...Какво беше правила пак?Нещо започнаха някои неща да ѝ се губят.Дори и кой път да вземе за обратно,оказа във възел между няколко коридора.

- Че Ризел не е ли направила нещо по въпроса с губенето на "сигнал" - русокосия вървеше до Муртаг незнайно накъде в търсене. Е, вървеше беше слаба дума, но...
- Ти луд ли си? Я ти направи нещо полуизгорен от дракон... От къде да знам, не познавах способностите й. Можем само да търсим.
- Това е безполезно, може да е къде ли не, ако е магия.
- В такъв случай не ми взимай надеждата, знаеш, че освен едно друго нищо не мога да правя, много добре знам, че е безполезно... Остави ме намира!

-Татееее?-беше поела по някой си коридор,нямаше по какво особено да се ориентира.Най-много онзи пясъчен човек да я върне обратно.-Тааатеее?Виинр?
За миг спря и се подпря на стената от пясък.Винр...?Винр кой?Разклати глава и прокара ръце през косите си,да се поосъзнае.Винр!Винр,нейният пазител...но тогава защо не беше при нея сега?Примига объркано няколко пъти,преди да продължи напред...стига глупости,той не трябваше да бъде запелен за нея.

Синекосия вървеше, крепейки се на стената като слепец. Той беше.. нещо като сляп, магията май твърде много се беше просмукала в ежедневието му. Хвана рамото си и се опита отново да усети една от двете връзки, но нямаше смисъл. И да вика сигурно нямаше смисъл. Свали палтото си и разкъса блузата си, дори не пареше, иначе невидимият знак... Заскърца с зъби и продължи напред по интуиция.. Защо си мислеше, че тук някъде бе изгубил следата. Тук трябваше да е, дано намереше нещо.
- Да можеше да се намери някой по-способен в тези магии с връзки между... разни медальони... и подобни...

Пламъчетата кога угаснаха?Забрави...и забрави и да вика.Доспа ѝ се така изведнъж.Може би трябваше да спре...да си почине малко,не че беше вървяла толкова мног-
-Ау!-блъсна се в някого,но се хвана бързо за него и успя да не се изръси долу...като за първи път в живота си.-Гоменне...
Едно пламъче лумна малко по-встрани и тя видя синьо...много синьо.
-Винр?-той беше...лицето му се виждаше ясно и точно.Но тя вече не беше сигурна.

Той се стресна, готов да се бие с когото и да било, но после го заля огромно облекчение. Не че това решаваше проблема му. Не знаеше дали й има нещо или не... И дали изобщо е истинска, и все пак...
- Слава богу, почти си помислих, че ще те загубя някъде отново... - усмихна се все пак. Не можеше да не е истинска

-Отново...че ти кога...-стисна очи за миг,а в този миг се олюля назад.-Нещо не съм...добре в главата.
А и връзката още не се връщаше...макар и да беше на крачка от него.

- Тогава трябва да те видят - понамръщи се той, това сякаш беше направено нарочно след кратката му караница с Ним... Сякаш Ним му правеше гадно. Ама не беше особено възможно. Знаеше къде е слабостта на този човек и той... Определено не беше способен на зло... Хвана я, за да не падне, имаше лоши спомени от подобни олюлявания.. По-скоро неприятни, но все тая. - Да се връщаме.

-Да се връщаме...къде?-изгледа го странно,макар че се остави да я хване и да я поведе обратно.
Примига няколко пъти...с кого беше отново?В...В...Валери?Не,глупости.В...Вил?Абе...Винр!Да,Винр!

- При другите - тихо отвърна, макар че запази черните си мисли за себе си... Това май беше сериозна загуба на памет... Или поне на пръв поглед само това, какво ли имаше още и.. дали някой щеше да си има на представа... Поклати леко глава, може би лилавокосия имаше някаква идея, където и да беше... Да не станеше като с онова момченце...

-А кои са другите...-продължи да бълва въпроси.Сякаш с всяка дума губеше по някой момент от живота си,кой откъде и откога хванат.Нещо наистина не беше наред с нея,но тя вече се изгуби,не можеше повече да се усети...-А кой си...ти?

Наложи си да запази спокойствие, но замълча, доста дълго мълчание. Сега разбираше малко от онова, което бяха изпитали русокосия и онзи, другия, когато момчето им се беше събудило. Дете без спомени и без дори спомен как да говори... Всичко от самото начало... Не, нямаше да се стигне чак до там тук... Поне се надяваше, много се надяваше. За миг драконската му лудост се запита дали тя самата знаеше коя е.. Глупости, едва ли знаеше след тези въпроси.
- Муртаг, глупако, какво да правя - измърмори си най-накрая, не че онзи едва ли ще знаеше, само трябваше да ги намери...

Тя си помълча така,след като не получи ясен отговор...всъщност по-зле,омърлуши се.Заби един виновен поглед в пясъка под краката им,но толкова въпроси започваха да напират отвътре,главата ѝ щеше да хвъркне като тапа на бутилка шампанско.
-Нещо лошо ли съм сторила...?-не можеше да не пита.-Мразиш ли ме,че не искаш да говориш с мен...?

- Да те мразя? - направо неочакван въпрос, с който да си искараше акъла. Как беше възможно изобщо да бъде зададен? - Боже, кой би те намразил, чудя се - макар че май имаше и такива или кой знае кой обичаше да прави гадно на хората. - Никога не съм те мразил, няма да те мразя.. Само че ми е трудно да ти обясня... Да дам отговор на въпросите, които се въртт в главата ти... Но мога и да опитам, ако.. ако искаш...
Да, как можеше да я мрази... Можеше да мрази баща й или пък Ним... Не можеше да мрази нея.

-Ако искам...-погледна за миг настрани,дали наистина искаше?И това не знаеше.-Искам...може ли да не се връщаме веднага...накъдето и да сме тръгнали?-пак забрави,а не беше минала и минута.
Спря и стисна ръката му по-силно.Изглеждаше необичайно уплашена,като заключена в тясна кутия.

- Добре.. може... - въздъхна, но не съжали особено. Защото... Те с какво щяха да му помогнат? Едва ли знаеха повече от него самия в момента. А това никак, никак не му харесваше и отново нямаше никакви идеи. Драконите да бяха разумни? Може би легендите бяха мъничко пресилени... - Можем да останем малко тук.

-Аригато.-ето я,познатата усмивка...
Щом седна на земята и опря гръб обаче в стената,болезнено бързо изчезна и тя погледна с объркани очи към него...Беше ѝ на устата стария въпрос,но този път не зададе нищо,реши само да гледа.

Той се поразходи напред-назад в мислене, но какво можеше да измисли? Как да върнеше връзката... Връзката.... Нямаше никакви магически способности от този вид, или имаше.. О, това беше гадно. Спря се след това и отново наметна палтото си, станало му беше малко студено. После въздъхна.
"Само ако знаех дали магията, която може и да имам, а може и да нямам ще проработи... Срещу нещо, което дори не знам какво е? Ама че глупак!"

-С-сумимасе...-пак затрепери като мишле.-Не...не те познавам,но може ли да те помоля нещо?
Старата песен на нов глас започна...дланите ѝ несигурно се свиха,тя прегърна коленете си и се вгледа в него с треперещи шоколадови очи.

- Какво? - обърна й внимание и още повече помръкна, струваше му се, че колкото повече време оставаха тук, толкова повече нещата ставаха по-сложни. И май беше точно така и не си го пхредставяше... Но... - Какво мога да направя за теб?

-Може ли...да седнеш до мен?-беше видимо притеснена да не го ядоса...абе това Дженифър ли беше?Да се усъмни човек.

- Ъ... Разбира се. - каза след кратко мислене на тема какво общо имаше това с онова и изобщо имаше ли смисъл да търси общото. Изтри тези си мисли от главата си и изпълни.. молбата... Русокосия щеше да има отговор... Муртаг също... Някой щеше...

-Аригато.-и пак по същия начин блесна,преди да мръкне изведнъж.
След минутки мислене-мислене,тя затвори очи и се килна на една страна към него.Подпря глава на рамото му...не се чувстваше никак,то как да се чувства...сигурно дори не знаеше,че това го можеше.Какво ѝ беше направила пеперудата?